Работата ни е като всяка друга - има си своите плюсове и минуси. Да си учител в днешно време си е истинско геройство, но водеща според мен е любовта към децата и професията. Това са двата фактора, които мен лично ме държат в училище. Верен е за съжаление  и факта, че с тази работа трудно се издържа семейство. Права си и за това, че учителят е изложен на нападки понякога и неоснователни. Съгласна съм и с това, че на директорите се даде прекалено много власт и че понякога се злоупотребява с нея, но нека не поставяме всичко и всички под един знаменател.Считам, че ако един учител си върши работата с желание и любов, няма да му се налага да се сблъсква с агресивни прояви от страна на родители или ученици. Що се отнася до психологическата пригодност съм "за" без значение към училище ли ще е институцията или външна. Щом работим с хора, още повече с деца, трябва да притежаваме нужните качества, а не само умения. Струва ми се, че няма да е зле да се въведе психотест още на приемния изпит в университета.

До rina

Агресията на родители и деца далеч не винаги е провокирана от учителя.Имах едно дете,което се опита в буквалния смисъл да извади очите на друго без причина,само защото му се е сторило,че го гледа с насмешка.Реакцията му беше светкавична и не бих могла да се намеся навреме.Примерите са много.Мислите ли,че учителите са отговорни за всички кривини в обществото-изоставени деца,родителско насилие над тях,телевизионна помия и т.н.?Да се грижи за щастието и правилното възпитание на детето не е основно грижа на учителя,но кой щеше да отговаря,ако очите на другото бяха извадени?Естествено,учителят.Рискове на професията.Ето защо нови желаещи да си го отнасят няма,няма регламент и яснота в кои случаи учителят има или няма вина,на свидетелски показания на ученици не винаги може да се разчита,а и откъде накъде те ще бъдат единствения фактор,решаващ кой учител е добър...И накрая,може би някои колеги се страхуват от психопроверката,тя може да извади на бял свят не само хубави неща и с информацията би могло да се злоупотреби като с всичко останало,но мисля,че да оставим бъдещето си да се развива без нашето участие,ще влоши нещата. GospojaPraznodjobova

Да, естествено, че учителите нямат вина за нарастващата агресивност сред децата. Разбира се, че семейството е фактор номер едно при формиране на личността. Да, вярно е и това, че почти винаги учителите го отнасяме, но.....какво да се прави! Как да се излезе от тази ситуация? Какво можем да направим ние учителите, освен да продължаваме да си вършим съвестно работата?! Нали излязохме на площадите и този път бяхме доста единни? Какво толкова се промени след стачката?(не ме разбирайте погрешно не съм против, аз самата стачкувах). Трябва да се промени мисленето на обществото ни като цяло. Не ме питайте обаче как да стане това, може би всеки сам трябва да реши....Някъде в коментарите на този блог беше казано, че всеки в тази държава трябва да си седне на г--а и да си върши работата, включително и това родителите да започнат най-сетне да отделят внимание на децата си, да се интерисуват повече за това, какво мислят и чувстват те,  да ги научат да споделят, и тогава може и да тръгнат нещата.

 Всеки прави избора си, дали да продължи да упражнява тази професия или не. Фактът, че все пак училищата не са затворили говори, че не сме развяли напълно бялото знаме.