Цветя изпълват класната ни стая,

нашепват ни за лятото с омая.

Звънчето песента си е допяло

и в тъмен ъгъл дреме онемяло.

Огряла в слънчеви лъчи дъската,

изпъстрена сега с цветя и радост,

през лятото ще мисли за децата,

които я даряват с вечна младост.

Ще бъде тъжна, черна и замряла,

намусена на тебешира бял.

За детска длан наскоро закопняла

и гъбата ще тъне в скръб и жал.

Пристига лятото с хвърчило волно,

понесло на крилете си мечтите.

Ваканцията идва пак доволна,

че носи радост и блести в очите.