И скрити усмивки, и скрити сълзи
И скрити крясъци, и скрити чувства
Тук не е мястото, сега не е времето
Недей да ги пръскаш просто в пространството

Щом сам се усмихваш и сами са сълзите
Защо да развличаш с тях чужди очи
Щом никой не чува, защо да крещиш
Не вдигаш ли просто врява така?

Щом всяка емоция бързо се дави
В деня, във съзнанието на тоз срещу теб
Защо да раздаваш и пръскаш душата си
Без друг да й върне каквото си дал

Денят е забързан, такъв е ...