Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Поетичният дискурс, разбиран като спонтанна емоционалност, болезнена сугестивност и изострена свръх- субективност, отдавна е влязъл в неразбирателство с критическата визия, с опита да се обясни и дефинира едно по- цялостно хуманитарно поле, в което има и история и социология и реален бит. Днешната поезия все повече напомня на ирационално, свръхиндивидуално изживяване. Творецът държи да е неразбран. И ако лириката е наистина „Остров на блажени”...
Свещта гори.Красива е в светлинната си смърт.Умира влюбена във огъня.Една любов, родена във агония.Обича огънят свещта и бавно я стопява....Разтопява...