Какво по-тъжно от забравена лодка на брега! Разсъхнала се, овехтяла и забравила вкуса на солената вода! Забравила бриза в платната си...Ненужна, тъжна...и много сама...А някога е летяла,  като чайка, порейки вълните, някога е била Магелан и Васко да Гама...е-е-х, някога! А сега, какво?  Разсъхва се, пречи, а иска толкова много неща да разкаже.....
."Хей, ти малко бяло катерче, знаеш ли за подводните течения? &...