Събуждам се, ала насън. Зная, че лежа в леглото си и чувам как тя помръдва и диша, леко и тихо до мен, почти толкова нежно, колкото ноемврийският вятър сваля последните изсъхнали листа от клоните на дърветата в двора на къщата. Съзнанието ми е ту тук, ту одвъд- там, където отивам през нощта и откъдето връщането е тъй трудно понякога... Трудно ми е и да отлепя клепачи, осъзнал всичко около себе си, ала знаещ какво липсва. 
Светлината започва да ...