Монолог пред огледалото

Различен съм от силните мъже.
Ръцете си с мастило вечер цапам.
Мечтите - пеперудени коне,
свирепи са, но никого не хапят.

Сам оседлавам своите тревоги
и паяжини ползвам за юзди...
Директна връзка имам само с Бога,
погнуса имам даже от пари...

Аз не вечерям в шумни ресторанти,
в компании дори, съм доста свит.
В душата нося своята галантност,
а бодигард е острият език...

Различен съм. Навярно, даже странен.
Приятелите имат ме до тях.
Живота ми е ек от звън камбанен,
голяма част от него изживях.

Да се променям, вече ми е късно.
Всичко съм постигнал с този хъс.
Опитам ли, сърцето ще се пръсне.
Не искам да съм моделиран мъж!