Непечатани стихове

Не се влача по колене

нямам грош във скъсан джоб,

хвърлят  камъни по мене

нощем спя на нечии гроб.

С вълците вървях и лочих,

кръв човешка,лиги ,страх

и от там ли се научих,

смелостта си там ли сбрах.

Аз поетът непечатан,непризнат и непрочут

във лицата ви да хвърлям,

луда дързост,страх и смут.

И в мазолестите длани,

драли кожи и меса,

в пръстите покрите с рани

струпей,лишей,мръсота.

Ще откриете ,че аз съм

Богомъж,Полухристос,

но когато съм парясан и покрит със хорска злост.

И когато мазни червеи,

яли са от мойта плът,

а в небесните селения,нейде рее се духът.

С вълците ще се завърна ,

върколак ще бъда пак.

Паметта си ще повърна

па да видим кой и как?

Не се влача по колене

нямам грош във снъсан джоб,

хвърлят камъни по мен

нощем спя на нечии гроб.