***
Защо ли вечно тъга разхожда се с букви огромни и размазва с горчива сълза редовете уж най-любовни? Защо ли когато лампата гасне и чувам дъжда по стъклото, тъгата скача от масата и бързо се мушва в леглото?
Публикации
Само публикациите на stoiandulo от всички общности.
Четейки една изгубена и непубликувана глава от Теория на вероятността
Магия ли?Та ти стоиш – пред мен – до мен – за мен… И – мога да те пипна. Виждам как игличките по кожата пролазват, как пристъпват постепенно и харесвам учестеното ти леко дишане, и тия хубави движения, гърдите ти с коит…
Предсета
Представям си мига на чаканата среща – за която после ще си спомня, за която после ще си кажа: “видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко”. Но все пак няма да заплача. Виждам огромното небе, но то…
Цялата кралска собственост
ІОбичаш меизвън условността, която без да искаме ни заобикаля и която си живее с нейни правила, а всъщност те съвсем не ни засягат. И всичко ясно е – не искаш нищо във замяна; и всичко ясно е – имам пълна свобода да бъд…
Отново за цветята
Не помня какво е било вчера, не познавам смъртта. Но зная какво имам в гърдите си, във кръвта. Чувам - съществото ми живо тупти, набъбва като цвят мисълта. ...И неистово крещи, затворено с катинар във плътта. Не знам ка…
Рисувам по стъклото
Постой до мен. Прозрачен чувствам се до теб и цветен, и красив – ...........
Червено
Това са море и звезди. Но ми стига само червения – изгрев – на пурпура. Имал съм много съдби, преди – да открия – простора му. Как съм щастлив и признателен – намерих прегръдките алени. От обич съм вече – красив, а душа…
Лимонаденият Джо
Малката, прихлупена и впита в земята сладкарничка, точно на ъгъла зад училището, бе първата от моето детство, която без ред си отиде.
Сезонът на мълчанието
ІАко само леко ме докоснеш и очи откъснеш от тавана, ще те целуна. Ако си захвърлиш самомнението, ще ти призная пазена до болка дума. Така студено е в сезона на мълчанието. ІІ Каменният тътнеж на тишината ме убива. Гово…
Птичи следи
... В гнездата остават най-обречените птици. Любомир Качков От юг, далеч от юг се връщат след зимите на своите надежди птиците...