До самия край на песента
Не се вини, виновни няма,не ми е писано билода бъдем с някой двама,да шепна в нечие ухо „Обичам те! Обичам те!” до края,до самия край на песента,в която влюбено живели двама,напук дори на старостта. Ха, и метафорите не…
Публикации
Само публикациите на stoiandulo от всички общности.
Хиксовец
Аз съм гражданинът Хикс,като всички преди мен -поколения неизвестни множества от Хиксовции Игреци... и какви ли не математическибезсмислици...
Няма такъв човек
mf...
В чест на любимата Маргарита Петкова
Наскоро Маргарита Петкова навърши 50 години. И понеже много я обичам, реших да ви обърна внимание върху нея. Мисля си, че е задължително, в сайтове като този, да обръщаме внимание на наистина стойностните имена в българ…
Пускай платната
Тези очи, бога ми, тези очи са опасни, цели кораби давят, та аз ли баш през тях ще преплувам? Ясно, обещаваш тържествено – ще ме пазиш с клепачи! ...
***
Защо ли вечно тъга разхожда се с букви огромни и размазва с горчива сълза редовете уж най-любовни? Защо ли когато лампата гасне и чувам дъжда по стъклото, тъгата скача от масата и бързо се мушва в леглото?
Четейки една изгубена и непубликувана глава от Теория на вероятността
Магия ли?Та ти стоиш – пред мен – до мен – за мен… И – мога да те пипна. Виждам как игличките по кожата пролазват, как пристъпват постепенно и харесвам учестеното ти леко дишане, и тия хубави движения, гърдите ти с коит…
Предсета
Представям си мига на чаканата среща – за която после ще си спомня, за която после ще си кажа: “видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко”. Но все пак няма да заплача. Виждам огромното небе, но то…
Цялата кралска собственост
ІОбичаш меизвън условността, която без да искаме ни заобикаля и която си живее с нейни правила, а всъщност те съвсем не ни засягат. И всичко ясно е – не искаш нищо във замяна; и всичко ясно е – имам пълна свобода да бъд…
Отново за цветята
Не помня какво е било вчера, не познавам смъртта. Но зная какво имам в гърдите си, във кръвта. Чувам - съществото ми живо тупти, набъбва като цвят мисълта. ...И неистово крещи, затворено с катинар във плътта. Не знам ка…