За sms-ите, комфорта и успеха...

Не е нужно да си експерт, за да забележиш нежната привързаност към малките умни устройства. Купуват им калъфчета, шнурчета, разноцветни панели, играчки, висулки, синджирчета... И това неравнодушие явно не може да се обясни с практични съображения. Огледайте се на улицата около вас и със сигурност ще видите веднага човек, притиснал до ухото си телефончето или трескаво набиращ съобщение. Дори в театралните зали, въпреки предупрежденията, със сигурност ще чуете поне на два пъти "мобилни" мелодии. Човекът е чакал толкова важно позвъняване, че не си изключва телефона дори там? Едва ли. В кафенето, в супермаркета, когато звънне телефонът ви, още поне пет души посягат към джобовете си. Всички ли очакват важен разговор? Малко вероятно е. Пък и голяма част от мобилните "разговори" са незначителни, неважни. Къде си? Аз съм еди-къде си. Прибрах се. До скоро. В магазина съм. Купи хляб. Идвам след половин час.

  Това е своего рода "събитиехолизъм". Ние отвикваме просто да живеем. Ние задължително трябва да сме заети с някакви задачки, пък било то и дребни, глупави. Още Ерих Фром е отбелязал, че съвременният човек не умее просто "да бъде". Ако не е зает с нещо, го обхваща тревога и объркване. От едно интервю с известна актриса става ясно за какво става дума.

"— Отказваха ли ви някакви роли?
— Не — просто престанаха да ми звънят. Появи се много свободно време, което аз не знаех с какво да запълня. Дотогава с цялото ми време се разпореждаха други хора. Тоест, някой ми звънеше, друг потвърждаваше нещо, някой ме откарваше при гримьора, друг ме поставяше в кадър, трети казваше: “Обърни си главата, насам, натам”. После ме слагаха да седна, откарваха ме... Разбирате ли, в действителност това беше пълна зависимост. И когато се оказа, че имам много свободно време, изведнъж стана ясно, че всъщност аз не умея да живея."

  Мълчащият телефон е верен признак на ненужност. А непрекъснато звънящият - знак, че си търсен, че си необходим. Във време, когато успехът е култ, щом нямаш време, значи си ценен. Набирайки съсредоточено номер или разхождайки се с телефон, допрян до ухото, в магазина човек с целият си вид показва - вижте колко делови съм аз, през цялото време съм на линия, на всички съм нужен, вижте колко приятели имам, колко много общувам, колко наситен е животът ми.

  Телефонът е митичният вестоносец - носи както лоши, така и хубави новини. Живее си човекът, ходи на дотегналата му работа, личният му живот тече по инерция или е пълна скука. И само една радост има - мечтата, че в един прекрасен ден неговият унил живот ще се изпълни с успехи и приключения. При това, както е характерно за фантазиите на съвременника ни - то, щастието идва винаги и изключително отвън. Ще позвъни някой забогатял състудент и ще предложи страхотна работа. Отнякъде току-виж се появи богат клиент. От небето сякаш ще прилети прекрасна непозната и ще се започне с нея любовен роман, при това какъв. И все такива неща. Какво е необходимо, за да не пропуснеш подаръка на съдбата? Разбира се - да си на линия. И затова човекът, движим от надеждата и фантазията, постоянно се държи за телефона. Обективно погледнато, в много професии ситуацията е точно такава. Налага се да се чакат известия от онези, които избират - режисьори, клиенти, заявители.

  Пултът на дистанционното управление избавя от уморителното сноване между дивана и телевизора. Мобилният телефон още повече облекчава живота на тялото. Допитване, проведено от мобилния оператор Orange, показал, че 91% от британските тийнеджъри използват SMS за общуване с човек, който се намира в другата част на сградата, вместо просто да отидат и да поговорят.

  Емоционално и физически, опосредстваното общуване е много по-малко напрегнат и рисков процес, отколкото личното.
Първо, зад борда остава невербалната комуникация. Това дава възможност да се изразяват негативни емоции, запазвайки добрия тон. Аз мога да правя каквито си искам физиономии и да псувам наум, слушайки втори час откровенията на своята словоохотлива приятелка. Мога да си бъркам в носа, което никога не бих си позволил при личното общуване, мога да съвместявам приятното с полезното - да говоря приятно отпуснат във ваната или да си лакирам ноктите.
Второ, това е процес, който изисква много по-малка психическа работа. В сравнение с дамите от по-миналия век нашата съвременничка е много по-облагодетелствана. За да пообщува, тя не трябва да си приготвя бална рокля, нито да се учи да държи гърба си изправен и да танцува, за да ходи на бал. Да побъбри по телефона е дреболия. Може да позвъни във всеки един момент, не е необходимо задължително да отива на гости, за да обсъди новите клюки. Разговорът вече не е нещо ценно. Не трябва да чака седмица, за да преразкаже какво се е случило, и тук телефонът ви идва на помощ - може да звъни на всеки половин час. А ако са ви омръзнали бъбривите приятелки, телефонът пак ще ви помогне. Защото може да го изключите, за разлика от живия събеседник, седнал срещу вас. После лесно ще обясниш, че батерията ти е паднала, че телефонът не е наред, че картата ти е свършила.

   Технологиите на комуникация съкращават пътя към събеседника. Без съмнение, това е прекрасно - да имаш възможност да се свържеш във всеки един момент с човек на другия край на земното кълбо. Монетата обаче има и обратна страна. За "комуникациония" комфорт ни се налага да се разплащаме също както за автомобилния. Само че плащането не е толкова очевидно, като изкривения гръбнак или слабото зрение, с които плащаме за други блага на цивилизацията.

  В едно популярно предаване има предвидена възможност "позвъни на приятел". Не знаеш отговора? Позвъни и попитай! Докато още не си позвънил, всичко зависи от теб, щом звъннеш - вече всичко зависи от другия. Нещо подобно става в емоционалната сфера на човека с телефон в джоба. Сигурно имате познати, които при най-малката неприятност имат навика да звънят на всички подред и с часове да ви товарят със своите проблеми. Телефонът - това е постоянна възможност да бъдат използвани чуждите емоционални и интелектуални ресурси.

  Ще кажете, какво от това, какво лошо има тук?

  Лошото е това, че за повечето от нас това е твърде силна съблазън да избягаме от риска, страха от неизвестността и прекалено силните преживявания, при това съблазън, с която сме свикнали. Това е съблазън, подкопаваща способността ни да разчитаме на собствените си емоционални и интелектуални ресурси. Детето в детската градина като го обидят, тича при възпитателката да се оплаква. Така и съвременният човек, щом нещо се случи, първата му работа е да позвъни и нерядко забравя за собствените си ресурси. Както калкулаторът води до атрофия на "математическите мускули", така и телефонът провокира атрофия на "емоционалните" мускули. Калкулаторът ни избавя от необходимостта да си напрягаме мозъка, телефонът в много ситуации ни позволява да избегнем емоционалното напрежение.

  А защо ни трябва да се напрягаме, ще попитате вие?

  Работата е в това, че способността да преживяваш и издържаш на силни емоции, особено на негативни - е важен фактор за успеха във всяка област, било то бизнес или личен живот. На всички е известно, че човек в състояние на афект е способен на всичко. В биографиите на много успели и знаменити хора много често се срещат епизоди на пълен крах и отчаяние и в същото време страстно желание да осъществят замисленото. И като правило, успехът е неразривно свързан с моменти на най-висше емоционално напрежение, било то ярост, отчаяние или страх. Всичко, най-общо казано, зависи от това колко страстно умеем да искаме и доколко сме способни да понесем горчивината на поражението. И ето че телефонът, постоянната възможност в множество ситуации да се използват ресурсите на някой друг, е нещо като патерица, възпрепятстваща развитието на собствена емоционална и волева сфера.

  "В своята спортна кариера аз не улучих повече от 9000 пъти, загубих повече от 300 мача, 29 пъти ми довериха да направя последното хвърляне, за да спечели отборът… и аз пропусках. Аз търпя поражения отново и отново, и затова аз съм Шампион!" - тези думи принадлежат на Майкъл Джордан...

  Съвременният човек се страхува от неуспех и избягва да рискува. В напрегната ситуация той предпочита спокойствието и гарантираната странична помощ. И затова рядко пие шампанско. Успех постига този, който не се страхува да изгуби. Избягвайки неприятните преживявания, стреса от неизвестността и риска, ние преграждаме пътя си към емоционално и интелектуално развитие. Защото нали всяко взаимоотношение - това е риск, всяко ново начинание е риск. В крайна сметка ние получаваме спокойствие, но в комплект с депресия и апатия. Общуването сега влиза в ролята на безспорна ценност. По подразбиране колкото повече общуваш, толкова по-добре. Поклонниците на интернета често казват: "аз мога да общувам с целия свят". Да, разбира се. Но как? Всички говорят за количеството на общуването, но никой не споменава за качеството! Мобилният телефон е рожба на тази тенденция. Тя дава възможност за "много общуване". Какво? Това вече е друг въпрос.

  Всичко това е трудно да се нарече опасност. Просто ние ставаме други, технологиите променят културата на общуване и традициите в емоционалното реагиране. Едва ли може да се промени нещо. Премествайки се от коня върху автомобила, ние не ставаме по-здрави, но въпреки това не бързаме да седнем обратно от автомобила върху коня. Така е и с телефона - никой няма да тръгне да пътува до другия край на града за личен разговор, ако има възможност да реши въпроса по телефона. И никой няма да се измъчва, да мисли или страда, ако има възможност да позвъни, да научи и да не се тревожи. Човекът отдавна е предпочел комфорта пред собственото си развитие и телефонът е само фрагмент от този стремеж.

Автор: С. Линов - психоаналитик