Тед Хюз и Ейдриън Мичъл

12 май 2006, 16:50 Публикувано в Поезия | 0 коментара , 4429 прочита
Категории: Любими автори
Ще ви пусна няколко техни стихотворения в оригинал и превод на български. Мисля, че преводите ги няма в мрежата.
___

 Тед Хюз

Акробати

Сред въжета и мрак под прожекторите
те блещукат над нас като сребърни
(в тишината трапецът се люшва)
и небрежно увисват от купола
над очите, разтворили пропасти,
по-дълбоки от пода, изхвърлят се
срещу нищото, сграбчват, извръщат се,
завъртени за миг безпогрешно
покрай оси, каквито се срещат
само в точната геометрия.

В онемялото множество долу
всички смятат това за вълшебство -
ужасяващо салтомортале
(и в ума си не бихме го дръзнали!)
тялом срещу пространството, полет
на гибон, на ликуваща птица,
пряко всяка заседнала вяра,
с лекота, със незримо изящество -
по-свободен, по-сигурен свят
трийсет метра почти над земята.

И под арката на акробатите
всички зрители, впити в седалките,
имитиращи туй дръзновение
във сърцата си, губят увереност
на плътта си в нехайната гордост,
в твърдостта на земята, понесли
нейде в себе си риска на скока
без летежа, додето уплахата
се снизява и хуква да бяга
вън от тях на ръце и колене.

Акробатите профучават
над вековната земна инерция,
отстъпленията на волята,
тъпотата на сляпата плът -
на съня във сияйната орбита,
победили и мъка, и бдение,
и молитва, и дългите опити
на страхливото тяло да скъса
свойта хватка в седалката тръпнеща
и да литне така нависоко.

1960
превод: Александър Шурбанов

--

 Ted Hughes

The Jaguar

The apes yawn and adore their fleas in the sun.
The parrots shriek as if they were on fire, or strut
Like cheap tarts to attract the stroller with the nut.
Fatigues with indolence, tiger and lion.

Lie still as the sun. The boa constrictor's coil
Is a fossil. Cage after cage seems empty, or
Stinks of sleepers from the breathing straw.
It might be painted on a nursery wall.

But who runs like the rest past these arrives
At a cage where the crowd stands, stares, mesmerized,
As a child at a dream, at a jaguar hurrying enraged
Through prison darkness after the drills of his eyes

On a short fierce fuse. Not in boredom -
The eye satisfied to be blind in fire,
By the bang of blood in the brain deaf the ear -
He spins from the bars, but there's no cage to him

More than to the visionary his cell:
His stride is wildernesses of freedom:
The world rolls under the long thrust of his heel.
Over the cage floor the horizons come.


Тед Хюз

Ягуар

Маймуните се пощят най-благоговейно,
а папагалите като че ли ги пърлят.
Така крещят, додето орех им подхвърлят.
Отпаднали от пленичеството бездейно,

лежат лъвът и тигърът - залязващи слънца.
Виси боата като вкаменена гледка.
Вони на спящи сламата на всяка клетка -
като рисунка безобидна в стая за деца.

Но който мине по-нататък, ще намери
тълпа като дете сънуващо - с дъх притаен -
хипнотизирана. Там ягуарът разярен
снове през мрака зад заключените двери

след погледа си разискрен. Не от досада!
С очи, от пламъците жарки ослепели,
с уши, от танца на кръвта му оглушели,
той все се блъска във желязната преграда -

мечтателите клетките си не усещат.
В походката му е ширта на свободата,
под дългите му стъпки се върти земята
и в клетката му хоризонтите се срещат.

превод: Александър Шурбанов

--

Adrian Mitchell

 To Whom It May Concern

I was run over by the truth one day.
Ever since the accident I've walked this way
    So stick my legs in plaster
    Tell me lies about Vietnam.

Heard the alarm clock screaming with pain,
Couldn't find myself so I went back to sleep again
    So fill my ears with silver
    Stick my legs in plaster
    Tell me lies about Vietnam.

Every time I shut my eyes all I see is flames.
Made a marble phone book and I carved out all the names
    So coat my eyes with butter
    Fill my ears with silver
    Stick my legs in plaster
    Tell me lies about Vietnam.

I smell something burning, hope it's just my brains.
They're only dropping peppermints and daisy-chains
    So stuff my nose with garlic
    Coat my eyes with butter
    Fill my ears with silver
    Stick my legs in plaster
    Tell me lies about Vietnam.

Where were you at the time of the crime?
Down by the Cenotaph drinking slime
    So chain my tongue with whisky
    Stuff my nose with garlic
    Coat my eyes with butter
    Fill my ears with silver
    Stick my legs in plaster
    Tell me lies about Vietnam.

You put your bombers in, you put your conscience out,
You take the human being and you twist it all about
    So scrub my skin with women
    Chain my tongue with whisky
    Stuff my nose with garlic
    Coat my eyes with butter
    Fill my ears with silver
    Stick my legs in plaster
    Tell me lies about Vietnam.
Ейдриън Мичъл

За всеки, когото това засяга

Един ден истината ме прегази и ме смачка
и оттогава винаги вървя с такава крачка.
    Затуй краката ми сложете в гипс,
    разказвайте лъжи за Виетнам.

Чух как будилникът до мен от болка се разплака,
но не намерих себе си и пак заспах във мрака.
    Затуй ушите със сребро ми запушете,
    краката ми сложете в гипс,
    разказвайте лъжи за Виетнам.

Затворя ли очи, навред аз виждам адски пламък.
Вдълбал съм всички имена в адресника от камък.
    Затуй очите ми покрийте с масло,
    ушите със сребро ми запушете,
    краката ми сложете в гипс,
    разказвайте лъжи за Виетнам.

Мирише на горяло - ах, дано е само тоя
мой мозък, пълен с маргаритки, с мента и със соя.
    Затуй носа ми затъкнете с чесън,
    очите ми покрийте с масло,
    ушите със сребро ми запушете,
    краката ми сложете в гипс,
    разказвайте лъжи за Виетнам.

Где бяхте вий по време на престъплението?
На Кенотафа - в тинята на поколението.*
    Затуй езика ми с уиски оковете,
    носа ми затъкнете с чесън,
    очите ми покрийте с масло,
    ушите със сребро ми запушете,
    краката ми сложете в гипс,
    разказвайте лъжи за Виетнам.

Вий бомби носите навред, а съвестта си - никъде.
Вий изкривявате човека, както си поискате.
    Затуй натрийте кожата ми със жени,
    езика ми с уиски оковете,
    носа ми затъкнете с чесън,
    очите ми покрийте с масло,
    ушите със сребро ми запушете,
    краката ми сложете в гипс,
    разказвайте лъжи за Виетнам.

превод: Александър Шурбанов

* Кенотафът е паметник на англичаните, загинали през Първата световна война. Ежегодните поклонения пред него се възприемат от младите като реакционна националистическа традиция. - Бел. прев.

--

 Adrian Mitchell

 I like dancers who stamp.
Elegance
Is for certain trees, some birds,
Expensive duchesses, expensive whores,
Elegance, it’s a small thing
Useful to minor poets and minor footballers.
But big dancers, they stamp and they stamp fast.
Trying to keep their balance on the globe.
Stamp, to make sure earth’s still there,
Stamp, so the earth knows they’re dancing.
Oh the music puffs and bangs along beside them
And the dancers sweat, they like sweating
As the lovely drops slide down their scarlet skin
Or shake off into the air
Like notes of music.
I like dancers, like you, who sweat and stamp
And crack the ceiling when they jump.


 Ейдриън Мичъл

Аз обичам танцьори, които тропат.
Изтънчеността
подхожда на известни дървета, на някои птици,
на скъпи дукеси, на скъпи уличници.
Изтънчеността - тя е дребничко нещо,
необходимо на второразредните поети
и второразредните футболисти.
Но големите танцьори тропат, тропат буйно,
мъчейки се да запазят равновесието си на земното кълбо.
Тропат, за да бъдат сигурни, че то е още там,
тропат, за да му покажат, че танцуват.
Музиката пъшка и трещи край тях
и танцьорите са потни - те обичат да се потни.
Прелестните капки се търкалят по червената им кожа,
пръсват се във въздуха
като ноти на музика.
Аз обичам танцьори като теб, които се потят и тропат
и пропукват тавана, когато скочат.

превод: Александър Шурбанов