Не ме позна

18 юни 2007, 22:50 Публикувано в Поезия | 7 коментара , 502 прочита
Категории: Поезия

Онзи ден във автобуса
най-красивата жена
седна в мен и се отпусна
върху мойте рамена.

Крехкото й тяло беше
като пухено перце,
а сърцето й туптеше
право в моето сърце.

През пуловера усещах
огнените й гърди.
Те напомняха за нещо
по-различно от преди.

Те напомняха за нещо
преживяно, но от друг:
някоя далечна среща
близка като тази тук.

А косите й! Косите
падаха като лъчи
до бедрата й, които
не докосвах със очи.

Онзи ден във автобуса
най-красивата жена
ме целуна бавно устни
в устни. Но не ме позна.

RSS за коментари Коментари

# | от Веселин на 18 юни 2007, 23:19

Здравей, Иво! :)

Радвам се да чета твой стих, след толкова дълга пауза :)

Погледни, моля те, следния линк : http://www.bglog.net/Poetry/13095

# | от sKYmAN на 19 юни 2007, 05:27

# | от pestizid на 19 юни 2007, 06:44

Все да те попитам как така едновременно и на двете рамена :)) Ама нали се уча на търпение.

Радвам се да те видя пак.

# | от sKYmAN на 19 юни 2007, 09:59

Ами ей така, едновременно. Кое не можеш да си представиш?:–)

# | от Opium_ на 20 юни 2007, 14:43

Отклонението от класическия стих умишлено ли е?
Обикновено този вид поезия се "излива" - къде малко неравномерно, къде с думички за пълнеж, но може да се редактира, за да се получи по-гладко... :)
Поздрави :)

п.п. Виж си бележките ;)

# | от efina на 20 юни 2007, 18:51

На мен пък много ми харесва ритъмът и ненатрапливата нежност, която струи от думите.:)

# | от sKYmAN на 20 юни 2007, 22:58

За сричките ли говориш?

Нямате права да коментирате тази публикация.

За мен

Общности

Моите RSS

Не ме позна

RSS за коментари Коментари