Да си направим вълшебно място!

08 юни 2006, 19:16 Публикувано в Сапунени мехури | 25 коментара , 2810 прочита
Категории: Истории от детсвото, Настроения на душата
Ключови думи: красота, Мечта, спомен

В тон с въпроса на Момо какво е вълшебно и с публикацията на Смехи за онези хубава къща на приятелите му имам предложение да си направим едно вълшебно място. Нищо, че ще го претрупаме сигурно с хубави неща - всеки ще се чувства хубаво като прочете описанието му.
Идеята ми е всеки да добави нещо за да допълним картинката на най-хубавото място. Аз започвам и вие се включвате в последствие всеки със своите представи за някое реално или въображаемо кътче...
Например така:
Намираме се на планина - не много висока, през лятото - в къща с голям двор. Къщата е сравнително малка на два етажа с островърхо покривче - в по-голямата си част дървена. На двора има брезички и листата им издават много особено шушкане, когато повее вятър. До къщата има навес с камина и люлеещ се стол...

Хайде, кой ще опише облаците, етажите, времето, миризмата... всичко, което виждате...

RSS за коментари Коментари

# | от momo на 08 юни 2006, 19:31

На стола седи стара жена. Много блага и толкова мила. Знае безброй интересни истории започващи с 'едно време' и умее да ги разказва така увлекателно. По набръчкано й чело стоят отпечатъците на живота, всичко е оставило следа - и доброто, и лошото. Но очите й, в тези плуващи очи, е останало единствено красивото, само което си заслужава да се запомни. Като очарователната история за един млад момък, предложил й дрехата си в дъждовно време, а после се оженил за нея. Или онази случка с малкото братче, което тайно ходело на тавана и изяждало бучките захар, които майката пазела за великденските козунаци.

Аз седя под навеса, до люлеещия се стол. Слушам за сеното, което се събира на купи и гледам вятърът как си играе с листата на маргаритите. Онези пет големи кашпии с маргарити до пътека към външната порта.
Там на стария кестен виси въжена люлка и едно детско пластмасово гребло е забравено под нея. Синьо.

# | от shtepselinka на 09 юни 2006, 00:57

... Покрай оградата на двора расте чимшир и около него хвърчат безброй пеперуди. На един клон на кестена до люлката е кацнало синьо птиченце и съвсем необезпокоявано си чикчирика нещо...

# | от Eowyn на 09 юни 2006, 13:04

Има река - пълноводна, но не много дълбока, с песъчлив бряг. На брега върху един широк чаршаф - голяма кошница за пикник, пълна с най-различни плодове и зеленчуци. На чаршафа съм седнала аз,бременна, в светлосиня лятна рокля и чета. До мен 2 годишната ми дъщеричка строи пясъчни замъци, а 5 годишният ми син си играе във водата. Баща им тренира на няколко крачки и ако вдигна поглед , бих могла да го видя.

# | от momo на 09 юни 2006, 16:58

Еоwyn, aз съм листото на дървото до брега, което ви гледа с умиление....

# | от shtepselinka на 09 юни 2006, 17:22

... От отворените капаци на прозореца се чува стар грамофон, който свири Ella Fitzgerald - Caravan. Музиката е съвсем тиха и се чува ритмичното скърцане на поклащащия се стол със старицата в него...

# | от Teri на 09 юни 2006, 23:00

...която плете чорапи на внука си, докато в същото време в краката и се гуши рунтав котарак. Тя изпуска кълбото, котаракът почва да го гони...

# | от shtepselinka на 10 юни 2006, 00:38

... Котаракът е в огнени цветове и с голяма и рунтава опашка. След малко се уморява от гонене на клъбцето и скача на парапета на навеса, който е пригърнат от асми...
(простете, че непрекъснато се включвам, ама ми е много мерак, много красиво се получава наистина и всеки се вживява, наистина като в приказка...

)

# | от Krasy на 12 юни 2006, 19:54

...От асмите, са провиснали едри гроздове, а листата обрисуват лека шарена сянка върху калдаръмената земя. Слънцето гали, със своите лъчи. Старата жена усеща топлината и продължава своето полюшване, на поскърцващия стол. Налегнаха я спомени за младоста и безгрижието. Сега е щастлива. В далечината се задаваха облаци, появи се лек ветрец и се разнесе аромат на задаваща се буря....

# | от shtepselinka на 13 юни 2006, 00:09

... Котаракът се приближи до камината на терасата под навеса, която пропукваше приятно. Разнесе се аромат на борови съчки, а игличките пращяха весело в огъня...

# | от Krasy на 13 юни 2006, 17:10

....След множеството аромати, които витаеха във въздуха се усещаше леко напрежение. Бурята набираше страховита сила, рязко застудя, започнаха да падат листата от асмата навън, засили се вятъра-стана тъмно! Изчезна великолепието на слънчевия ден. Природата мъстеше незнайно за какво. Заваля ситен дъждец, който започна да трополи бавно и монотонно по улука на малката къщурка. Старата жена, се приближи до камината и хвърли парче дърво което разбута жарта.Минаха около петнадесет минути и дъждът се усили, някъде в планината, разположена западно от тук се чуваха гръмотевици, в небето се очертаваха огнени криви, порещи струпалите се черни облаци. Котаракът настръхна......

# | от shtepselinka на 13 юни 2006, 18:40

... Всички се бяха сгушили на завет уютно под навеса покрай камината и се наслаждаваха на хубавата музика, подправена с тракането на дъжда по улука и с шушкането му по листата на брезичката. Еоуин донесе по чаша чай, дъждът все повече се усилваше, а те всички бяха на сухо и топло...

# | от Krasy на 13 юни 2006, 19:22

....Уханието на освежаващият плодов чай от маточина, опияняваше атмосферата под остъкления и започнал да се замъглява навес.Големият стенен часовник тиктакаше и отмерваше миговете, през които ураганът набираше върховитата си сила.Унесени в тишината и спокойствието всички се чувстваха защитени. Мълчанието и уединението за миг се наруши от силен тътен прорязващ тъмнината навън. Всичко наоколо засия и се разнесе миризма на изгоряло сено.Една мълния, бе ударила плевнята на съседите......

# | от shtepselinka на 14 юни 2006, 00:25

...Еоуин прибра уплашените деца да пият чая си вътре. Те се качиха на втория етаж и когато мама светна лампата, спокойствието им се възвърна. Тук плочата на Ella Fitzgerald се чуваше по-силно, а гръмотевиците по-слабо. Вторият етаж беше със скосен покрив и с големи легла покрай стените. Пред прозореца в единия му край имаше ниша с много възглавници. Там седна Еоуин и взе една книжка. Децата седнаха покрай нея и зачакаха с повишено внимание, прегърнали с малките ръчички димящите чаши чай...

# | от momo на 14 юни 2006, 01:10

momo стоеше в малката къщичка построена в короната на голямото дърво до портата и усещаше дъжда. Усещаше го студен, мокър и упорит, какъвто го познаваше и обичаше. През листата прозираше светлината от прозорчето на втория етаж. Виждаха се Еоуин и децата. Децата - всичко, което имаше смисъл в живота на momo и единственото, което тя не притежаваше. Някой ден щеше непременно да има, независимо какво ще й струва това. Но сега, в тази буря, тя слушаше гръмотевиците и гневът на небето й бе толкова близък, познат, свой. Заплака...

# | от Shogun на 14 юни 2006, 11:01

Малко встрани от приказката:

Нека допълня едно кътче за мен в този двор: между две дървета има закачен хамак. Аз си лежа на хамака, подложила съм си възглавница под главата и си чета книга. Наблизо има масичка, където съм си сложила кана със сок от портокал и една термочаша с кафе.

На няколко метра, в дъното на двора, има два кошера. Аз си лежа, чета си, пия си сока и кафето и поглеждам към кошерите: пчеличките влитат, излитат и аз много им се радвам. От време на време ставам от хамака и отивам до кошерите. Сядам на трикрако столче между двата и гледам какво става. А то става все същото: бръм-бръм-бръм.

Върху покрива, на комина има щъркелово гнездо. А в двора, покрай другите дървета, расте и една секвоя.

# | от Eowyn на 14 юни 2006, 12:48

Книжката, която чета на децата, е с мои приказки. Докато аз горе ги възпитавам що е то добро и що е зло, долу Старицата готви за всички ни вкусна гозба, която къкри в един котел над огнището. Аз тъкмо съм прочела първата приказка, когато тя ни вика за вечеря. На трапезата се събираме аз, Ицо, децата, старицата,Момо, мократа Шогунка (прекарала твърде дълго време в съзерцание на кошерите) и котаракът, който се навърта около огнището.

# | от Shogun на 15 юни 2006, 17:29

Край масата се възцарява празничната суетня, тракане на глинени панички и дървените лъжици, смях.

Въпреки ранния час, навън се е смрачило, почти като привечер, и в прозореца блъска бурята.

Изведнъж на вратата се почуква.

# | от Krasy на 15 юни 2006, 19:23

....За момент, помислиха че, това е от вятъра-но почукването по дебелата дъбова врата се повтори. Страха се настани по лицата не само на децата, но и на старицата. "Кой ли, би тръгнал в такова време?" Настана тишина, след което почукването отекна, като в камбанария. Прозорците бяха се замъглили до такава степен, че отразяваха уплашените силуети. Старицата се запъти с бавни стъпки към неизвестното, прикри страха дълбоко в душата си и завъртя металния ключ. Чу се леко изскърцване и вратата се открехна.....

# | от Shogun на 18 юни 2006, 12:44

На вратата стоеше едър, измършавял и съвсем болен на вид заек (или голяма кафява мечка).

# | от momo на 21 юни 2006, 13:10

А не беше ли кафява меца? Този заек ме хвърли в нов размисъл.. Вече няма как да кажа, че Краси става от масата, бързо взима пушката, окачена на стената и без колебание я насочва към вратата.... където сега стои измършавял болен заек готов да изяде всички?!

# | от shtepselinka на 21 юни 2006, 13:42

Хахахахахха и аз прочетох за мецата първо, ама така е по-яко - Краси фаща пушката и оп един измършавял Заек, който иска да изяде всички хахахахахахаха много яко.
Добрем, тука се намесват децата на Еоуинка, които преди Краси успяват да хванат Зайо и почват да го мачкат едно хубаво. През това време бабата вече е насъбрала разни нещица дето зайовците ги ядат - морковчета, зеле, и всякакви зеленяши и му ги дава бавно. В малката къщичка отново се настанява уютът и спокойствието, Зайо гледа с големите изплашени и влажни очи и хрупа настървено подадената му храница. Когато си поема въздух, така да се каже, и от храненето и от дечковците, се оглежда и казва: "А, бе , а къде е Тери?"

Това може да го пропуснете, разлигавих се, ама пък вкарахме още наши хора в къщата - Яничка и Тери

# | от Shogun на 22 юни 2006, 08:56

Еми аз я подържах мечката няколко дена, никой не се вдъхновява. Викам си - явно е тъпо това с мечката, глей кво станА.

Ето ви сега двата варианта. По който има продължение - другото изчезва.

Айде трети вариант: голям зелен гущер със смарагдови очи, които светят в тъмното.

Или: Монах с кафяво расо, препасан с въже, целият мокър от изливащия се от небето потоп.

Някой да се оплаче, че няма подходящ вариант, за да се вдъхнови?

# | от no_name на 06 септември 2006, 14:14

И идвам аз и ви убивам всички :D

# | от pestizid на 04 ноември 2006, 19:14

"От no_name на 06 Септември 2006, 14:14

И идвам аз и ви убивам всички :D "

Ха-ха! Искрените ми поздравления! Разсмя ме.

# | от shtepselinka на 07 ноември 2006, 19:23

Добре... да видим... Нека моето сбъркано съзнание да реши, че младежът под толкова интересното прикритие "no name" ни говори на Вие, защото не ни познава... И освен това е решил, че говори с едно единствено лице и това лице се казва Всички и освен това това лице е негово си някакво въображаемо, та... мисълта ми е след като той е убил Всички, спокойствието се възцарява отново в малката къщурка и всички продължават на топличко да похапват и да си приказват. Предвид обстоятелствата си представям как навънка започват да прехвърчат снежинки, как лека полека вечерта си отива и на бабата й се приспива, сяда в един люлеещ се стол и заспива с котката в скута си. Момо се е сгушила в една от нишите на прозорците, увила се е в одеало и гледа как се завъртат във вихрушка снежинковците. Еоуин се сгушва с Ицо на втория етаж и приспиват ненаситните дечковци с още и още приказки. Долу пък до камината Краси и Шогунката пият греяно червено вино и играят на табла!!! Е няма такава идилия! Пардон за изблика, ама много кеф ми стана! Направо вече не ми е толкова студено! :о) дано не съм забравила някой персонаж ;о) Айде топла и сгушена вечер ви пожелавам! Да имате кого да гушнете и кой да ви се усмихне!:о)

За да коментирате тази публикация трябва да се регистрирате. натисни тук

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Да си направим вълшебно място!

RSS за коментари Коментари

Връзки

Приятели