Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
Понякога друг съм,
по често съм „другия”...
Понякога груб съм,
понякога ръбя.
Когато на път съм,
безпътно препълнен,
се чувствам единствено
жив и завършен.
Когато улегнал съм-
бавно закърнявам.
Когато извор съм
се чувствам най- добре...
но всеки извор
се влива в море...
Когато надежда съм-
няма надежда.
Когато съм бряг,
съм скалист и ронлив.
Когато съм нрав-
непокорен, див.
Когато съм част от тялото
сигурно съм стъпало...
Когато съм вещ произволна,
май че съм огледало.
А когато съм просто себе си
съм най- добре.
Дана, леко странно ми е да анализирам "поезията си" малко е като да направя критически анализ на лявата си ръка. Всъщност, като извор морето и ме плаши и ме привлича, защото морето е сливане, и доняякаде загуба на идентичноста- нова такава. Пък аз все още си лъкатуша из планински хребети и горички, умело избягвайки химически заводи и ВЕЦ-ове. Да, сливането желана среща, но то е и голямата промяна след която няма да бъда същия... но пък цял живот съм го очаквал и желал надявам се че ще ми се случи разбира се.
Говоря за любовта, разбираш ли :)
Прощавай, приятелю,
Продължавай нататък
Твоят път труден е
И съвсем не е кратък
Но нека:
- да нямаш едно похабено приятелство,
- да нямаш на вечната ситост горчивия вкус,
- да няма в ръката ти белия цвят на предателство
- да няма в живота ти думата "пуст".
Дана, любовта е.... ъ каквото и да кажа за нея, ще говоря по спомени а така не ми се иска да говоря за емоции и чувства когато не съм под парата им, да използвам земни думи за необяснимото, затова ще го оставя отворено, за някога :)
Поздрав...
http://vbox7.com/play:38e950ca
Линка свърши работа, благодаря много е красиво
http://vbox7.com/play:ee467c4e
човек е косъм в супата самотен
човек е бялата коса
човек е безпилотен
Човек, човечност, човещина...
Пък тази вечер не съм човеколюбив...
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...