МНЕНИЯ НА НЯКОИ ЗАПАДНИ УЧЕНИ И МИСЛИТЕЛИ ЗА ПРОРОКА МУХАММЕД

Няма съмнение, че нито Ислямът, нито Коранът, нито Пророка Мухаммед се нуждаят от похвалата на когото и да било. Всички те са достатъчни да докажат истинността си, както и едното е доказателство за истинността на другото. Заедно с това обаче на запад и в страните под западно влияние, се разпространяват негативни публикации насочени както към Исляма и Корана, така и срещу Пророка Мухаммед. Но някои западни писатели и мислители, които не са предубедени, независимо от това дали приемат факта, че Мухаммед е пророк или  не, са признавали истинността му. Сега ще спомена някои от тях:

„Фактът, че сложих на първо място Мухаммед в класацията на стоте най-влиятелни личности в историята на човечеството може би ще учуди някои, а други ще подложат това на проверка. Но той е еденствената личност, която е постигнала пълни успехи както в светските дела, така и в религиозните. Може да се каже, че влиянието на Мухаммед е по-голямо в ислямския свят отколкото на Исус и Свети Павел взети заедно върху християнския свят. Съчетанието на духовното и светското влияние, каквото историята не познава, е достатъчен факт Мухаммед да бъде определен ката най-влиятелната личност в историята на човечеството.”(Майкъл Харт)

„Няма съмнение, че цялото човечество се гордее с Пророка Мухаммед. Защото въпреки, че е бил неграмотен той е положил основите на такива правила и принципи, че ние  , европейците, ако успеем да осъзнаем неговата цена и стойност след две хилядолетия , ще бъдем най-щастливото и честито поколение.” (Шебол).

„Лъжите които целенасочено и стремително сипем върху тази личност, са повод за срам за нас. Той притежава тих и велик дух и е сериозен. Целта му била да просветли света, защото Създателят така му бе повелил”.(Томас Карлайл).

„Воден от здравия си разум Мухаммед изпитвал неприязън към разкоша на кралете. Пратеника на Аллах се държал като слуга в семейството, палел огън, метял, доял овцете, сам поправял обувките си и кърпел дрехите си. Водел благочестив живот без да изпитва нужда да го изтъква като духовниците.”(Едуард Гибон)

„Той е бил духовен лидер и духовен водач. Бил  е и „Цезар” и „папа”, но при него формалностите на папството отсъстват. Той е бил като Цезар , но е нямал специални легиони, лични охранители, редовна войска, полицейски части, както и стабилни доходи. Ако в  историята има някой, който във всяко отношение е управлявал според Божия закон, то това несъмнено е Мухаммед. Той е бил най-силния , но не е отдавал значение на мощта. Бил  е скромен както в личния си живот, така и сред хората.

Религията, която той е донесъл е много различна. Неговото минало не е забулено в тайни, а е напълно прозрачно. Историята за живота на Мухаммед ни е известна. А историята, свързана с ислямската религия започва с обявяването на неговото дело и днес ние разполагаме с една безподобна книга, за която никой до сега не е изразил основателно съмнение.”(Реверед Смит)

„Ако висшата цел, малкото средства и учудващите резултати са критерии за човешкия гений, тогава кого можем да съпоставим с Пророка Мухаммед? Той е философът, ораторът, посланикът, изразителят и защитникът на идеите. Той е основоположник на религия, която се разграничава от изображенията, символиката и идолите, които са плод на човешкия разум; основател е на двайсет световни и една духовна държава. Имайки предвид критериите за определяне на величието на дадена личност питаме: „Има ли по-велик човек от него?”.(Алфонсо дьо Ламартин)

„Аз твърдя, че Мухаммед е изключителна личност. Не съществува вероятност Създателят да сътвори втора личност като него.  О, Мухаммед, съжалявам, че не съм бил твой съвременник. Книгата, която си разпространил не принадлежи на теб. Тя е слово на Всевишния. Да се отрича, че тази книга не е низпослана от Всевишния е сякаш да се твърди, че положителните науки са погрешни, което звучи смешно. Човечеството само веднъж е видяло личност като него и повече няма а види. Аз се прекланям пред възвишената ти личност.”(Бисмарк)

„Ако някоя религия има шанс да се превърне в доминираща в Англия или по-точно в цяла Европа през следващите сто години, то тя може да е Ислямът. Винаги съм почитал религията на Мухаммед, понеже тя е учудващо жива. Струва ми се, че това е единствената религия, която най-точно отразява битието и променящия се облик на живота и която е в съответствие със всяка епоха. Изследвах тази свръхестествена личност, според мен тя трябва да се зове не като антихрист, а като Спасителят на човечеството. Вярвам, че ако личност като него реши да се сдобие с власт в модерния свят, ще реши всички проблеми на човечеството и ще установи мир и спокойствие на земята. Предвиждам следното: религията, донесена от Мухаммед ще бъде приета от идните европейци, защото днешните европейци са започнали да я приемат.”(Бърнард Шоу)

„Мухаммед е един от няколкото блажени на земята, които са успели да превърнат единната и висша истина в цел на своя живот. Той е бил Пратеник на Аллах и до края на живота си не е забравил от къде идва, както и посланието, върху която се градяла същността му. Той отправял своите послания на уммата (общността) си в пълно съответствие със сериозността на мисията си и правел това с приветлива скромност.”(Стенли Лейн-Пул).

 „ Мухаммед е бил неграмотен, но той съвършено е вникнал в същността на природните закони , водел е полемики дори и с най-образованите си врагове и е успявал така да изрази своите послания, че го разбирали дори и най-неграмотните му последователи. Той съчетал семплата реторика с брилянтното си слово и красноречие, което правело думите му въздействащи. С впечетляващото си слово, той внушавал уважение на слушащите го, а ликът му изразявал любвеобилност. С гениалния си ум той въздействал на учените, оказвал силно влияние на неграмотните и ги напътвал.”(Чарлс Стюарт Милс)