Моят блог

И така - човъркам нета по един последователен, упорит и времеемък начин и се чудя какво ще произтече от всичко това.
Опитите да си направя блог са като краста и аз се озовавам ту в един ту в друг сайт, които предлагат подобна услуга.
В края на краищата, никъде не съм у дома си. Времето, когато неуверено драсках с химикалката върху гладък лист хартия и се удивлявах от гладкостта и наклона на почерка си, безвъзвратно е отминало и сега вместо личен почерк, който с мъка се разчита от приятелите ми, имам някакви стандартни font-ове с различен размер и цвят...
Усещането, че няма смисъл инатливо да се запъвам и да се връщам към старите си навици, че страстта ми към хартията е старомодна, а гузното чувство към дузината неизползвани от сума време химикалки е просто резултат от склонността ми да им придавам човешки преживявания на обида, изоставеност, болка...

Напред към ерата на компютрите
!