За Протеста на 14-и

                   Тома Георгиев, в-к Седем.

Какво очаквахме от протестите, срещу какво протестираме и за какво протестираме, правим ли разликата между двете, са основни въпроси, които всеки трябваше да си зададе.

Очаквахме добре организиран масов протест за сваляне на БСП и коалицията им като цяло. Виждаше се, че правителството е уплашено от масовостта на действията и от подготовката на широк фронт, което ни водеше на мисълта, че може би от нищото, ще се появи желаното гражданско общество и ще заяви открито исканията си. Спорно е, дали нещата се стекоха по най-добрия начин.

Всичко започна с коментарите за опорочения първи ден на протеста, за ултрас - хулиганствата, за полицейския произвол. Строго погледнато, като се ограничим с действителното събитие, имаше бомбички и снежни топки. Бомбички има и по празниците и полицията не бие заради тях. Снежните топки трудно биха ранили полицай с каска, освен другото и с голям щит. Дали вътре е имало твърди предмети е възможно, обаче недоказуемо. Всичко, което видяхме, беше агресията на хора, дошли да предизвикат полицията, вместо да протестират против правителството, но те бяха малко брой и  като че ли точно те останаха встрани от арестите, за сметка на многото ударени възрастни и невръстни. Полицията извърши арести, дори на хора без провинения, заради качулки и знамена - български. Побоят е ясен. Дотук полицията свърши своята част от работата, именно да бъдат изплашени протестиращите и да бъде саботиран протестът. Всъщност, в голяма степен успяха. Репресивният модел е прозрачен – в последните години единствено полицаите и военните получаваха от тройната мафия коледни заплати, за да бъдат послушна стена между народа и властта, иначе закъснелият протест щеше да се случи много преди да стигне държавата дотук. Но сега и те не получиха исканите увеличения - коалицията е наясно, че няма да бъде преизбрана и вече няма нужда да хвърля пари за еничарска отбрана от повсеместния гняв. Първият ден, според мен, беше единственият ден на истински протест, защото въпреки насилието, ясно е, че не го оправдаваме, беше изразено мнението на хората, че то е единственото, което може да уплаши властта. Жалко е, но в повечето случаи се оказва неизбежно при свалянето й. Арестите не свършиха с укротяването на тълпата - групи хора бяха гонени, отцепвани и арестувани, и след като са напуснали площада. След това се получи и желаният усмирен протест.

Защо се разочаровахме от него, защо смятаме, че той не изразява исканията на хората и протестират ли те изобщо, какво означава потропването на хоро пред Народното събрание, и не беше ли право едно от „момчетата с качулките”, което им каза: ”махайте се, да не сте в кръчма”. Все въпроси, които се оказаха съвсем уместни

Като се съсредоточим в исканията на протеста, откриваме една премерена манипулация в тях - всичко започна със спирането на газта и доведе до искане за оставка на правителството, заради многобройните му грешки. Дотук с похвалните подбуди. Но мнението на тълпите излезе извън нормалното в момента, в който се стигна до обобщаване и искане да бъдат свалени всички партии. Доста се наслушахме на изказвания в тоя стил през втория и третия ден. Според мен те заслужават подробно разглеждане, тъй като в тях се открива съзнателно „пренасочване” на гнева.

Говорещите съпътстваха искането си всички депутати да опразнят Парламента, с предложения, превърнати в скандирания, за смяна на системата, власт на народа и изгонване на всички управлявали през последните двайсет години. Приличат ли ви на доста познати лозунги от едно друго време?  Защо трябва да си ходят  всички партии е важен въпрос. Близко до ума е и отговорът кой ще оглави бъдещата „власт на народа”, под каквото и име да се появи. Социалистическите искания на хората с уредбата, сред които се виждаше Отецът, който може би е познат от протестите на „Атака”, бяха съпроводени от една добре подготвена програма с искания и сайт на организаторите на протеста, където може да се изпрати оплакване за полицейско насилие. Изведнъж стана видно, че насреща си имаме една организация и то добре работеща. Мога да ви кажа къде сте я виждали - идентични са били лозунгите на БКП, по същия начин беше подготвена почвата за царя, „Атака” изградиха електората си по подобен начин, след като превърнаха ТВ предаването си в партия, Боян Расате, с „Гвардия” и БНС също започва с неправителствени организации. Всички изложени примери доказват наличието на скрити кампании. Същото видях и аз на събитието - всички лозунги го превърнаха повече в предизборната кампания на бъдеща партия, която да бъде алтернатива на хората от Студентски град, земеделците, производителите, демократите, социалистите, спечелилите, загубилите, доволните, недоволните, националистите, анархистите, възрастните, перспективните, маргиналите, природозащитниците, предприемачите и всеки, който иска да каже нещо, вече повтаряно. Дори изказванията бяха подчинени на принципа, че трябва да се придържаме към социален аспект на протеста и хора с лепенки на ДСБ не бяха допуснати да говорят, което доказа желанието на организаторите, да се разграничат от всички партии, въпреки съдействието, което им беше оказано. Постоянен беше стремежът, протестиращите да бъдат убедени да са аполитични, а протестът щеше да има смисъл, само ако е и политически. Всичко, съчетано с преговорите на организаторите с управляващите, създава ясното впечатление, че тоя протест може би няма за цел да свали правителството, както се канеше в началото, а да събере една недоволна тълпа, лесно манипулируема, неориентирана в ситуацията, объркана от противоречията, казани и преповторени от организаторите и подбрани говорители. А това не е перспектива за промяна.

През следващите дни видяхме и чухме още доста неща за полицейското превишаване на правата, за плезещи се отвътре депутати, за прикритите в протеста полицаи. Наблегна се на опорочаването на протеста от ултрасите, но ясно е, че социопати като тях се появяват винаги и на всяко място и против полицията, независимо от ситуацията.

Неразграничаването на полицейските права от полицейщината,ясните ламтежи, умело прикрити,  оставиха твърдото убеждение, че и тоя път гражданско общество нямахме, обаче се сдобихме с нови идеолози на социалното управление и обещания от преговорите с Парламента, но остава и надеждата, че разумът ще надделее над демагозите на паветата и от двете страни на оградата, определяща разликите в стандарта и позициите в държвавата ни.

Жалкото е, че усилията бяха за фиктивен протест и всички можем само да се надяваме, че повече хора, отколкото проличаха там, са прозрели, че по тоя начин няма да я бъде и те трябва да станат хората, които да се измъкнат от поредния опит да бъдат използвани, тоя път не само от властта, че ще прогледнат, че в дъното повече няма да копаят и, че демокрацията  зависи от тях.