Скиташе нощем из улиците на града. Беше беден самотник без цент в джоба.    
   Погледът му излъчваше тъга.
   Наближаваше Коледа.
   От небето се сипеха едри парцали сняг. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне плачеха и сълзите им щипеха лицата на мало и голямо и напомняха както за красотата на зимата, така и за нейната коварност…
...