Върнете се към Начално образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
СПОМЕН ЗА УЧИТЕЛЯ
Учителю, защо не си сега
отново във онази класна стая?
Със тебешир пред черната дъска,
началото да палиш, а не края...
Ти мълчешком ни даде онова,
което пазим още във сърцата,
А тази днешна твоя самота,
за всички нас сега е непозната.
От твоя огън носим по света,
за него няма бури и забрава!
Понякога го вятърът гаси,
но въгленът след огъня остава.
Напомнят ни, учителю, за теб
смехът, урокът, дните отлетели...
Съзнаваме го късно, чак сега,
че като теб, учителю, сме смели.
Не стой самотен, пак ела при нас.
Нали ни учеше да бъдем ято...
Сокола страшен овъглих го аз,
за да не пречи той на нашто лято.
Учителю, ти вярваше във нас,
а днес във тебе се кълнеме!
И спомена от оня весел час
не може никой, никой да ни вземе!
Много ви БЛАГОДАРЯ,милички!Вашата подкрепа и добри думи ми вдъхват ентусиазъм,сили и кураж.За ПОЛИ,ЕЛИ,ГАЛЕТО И ИРИНА и за всички останали:
УСЕЩАНЕ
Аз зная колко ти е тежко.
Усещам как жестоко те боли.
След време тялото привиква
да страда и да му тежи.
Със болката се сблъсква и сърцето.
Настройва се и мозъкът дори.
Ако случайно се порежеш с острието,
кръв никога не ще се появи.
А колко кратък и безличен е ЖИВОТА,
че струва ли си толко да боли.
Затуй черпи от него с пълни шепи-
ДЕРЗАЙ,ГОРИ,ТВОРИ И ПАК ТВОРИ!
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!