СПОМЕН ЗА УЧИТЕЛЯ

Учителю, защо не си сега

отново във онази класна стая?

Със тебешир пред черната дъска,

началото да палиш, а не края...

Ти мълчешком ни даде онова,

което пазим още във сърцата,

А тази днешна твоя самота,

за всички нас сега е непозната.

От твоя огън носим по света,

за него няма бури и забрава!

Понякога го вятърът гаси,

но въгленът след огъня остава.

Напомнят ни, учителю, за теб

смехът, урокът, дните отле...