Когато детето лъже...

02 март 2007, 16:19 Публикувано в Психология | 1 коментара , 3707 прочита
Категории: Детето
Ключови думи: честност, дете, лъжа

Двегодишните

Какво да очакваме на тази възраст?

За едно двегодишно дете линията между истина и измислица е много неясна. Докато не стане на 3-4 години, вашето дете няма да е в състояние да разбере концепцията за истина – нещо, което почива на факти – и затова то няма да разбира и какво е лъжа. И докато за поведението на детето може да му се търси отговорност, то не може да бъде считано отговорно за лъжите, понеже не разбира какво е да лъжеш.
През първите 3 години от живота въображението царува и “пожелателното” мислене играе първостепенна роля. Т.е. – това, което се случва във фантазиите, за детето придобива реалност. Когато детето отрича, че е извадило крака на войника на братчето си, независимо че сте го хванали докато го прави, то отрича отчасти заради “пожелателното” мислене и отчасти от страх. То знае, че вие сигурно ще сте му ядосани заради тази постъпка и сега си пожелава да не го е правило. Да го накарате да си признае на тази възраст е по-маловажно, отколкото да го накарате да разбере грешката, която прави като чупи играчката на брат си.

Какво може да направите?

Избягвайте да задавате въпроси, чиито отговори вече знаете. 
С дете на тази възраст е важно да не създавате ситуации, които да го карат да лъже. Разбира се, когато видим сини драсканици по стената в кухнята, всички се изкушаваме да се обърнем към детето и да го попитаме ядосано: “Ти ли го направи?” И детето най-вероятно ще отговори “не”, дори още да стиска пастела в ръката си... То се страхува, че ако каже “да”, това ще ви ядоса още повече. Вместо да се гневите, опитайте да кажете: “Съжалявам, че това е станало! Сега ще научим нещо за стените”. Вземете леген и гъба и започнете да търкате, като държите ръката на детето така, че то да ви помага. Когато свършите, детето вече има чувството, че тази стена му “принадлежи” и си мисли “Хей, това е нашата стена и ние искаме да е чиста!” По този начин няма гняв срещу изречена лъжа и детето се учи на отговорност. (Все пак не се изненадвайте, ако детето надраска стената отново на следващия ден, просто за да може да я изчисти пак – за разлика от родителите, за двегодишните домакинската работа е забавна. Бъдете спокойни, новостта скоро ще отшуми.)

Награждавайте истината.
Ако детето ви си признае, че е направило нещо лошо, реагирайте позитивно на факта, че е казало истината (“Благодаря ти, че ми каза! Знам, че ти беше трудно.”) и след това се занимайте с проблема. Ако реагирате само с гняв и наказание, тогава защо му е на детето следващия път да ви казва истината?

Давайте добър пример.
Най-добрият метод да научите детето на честност е самите вие да бъдете честни, така че изпълнявайте обещанията, които давате. Ако кажете на детето “Ще идем в парка след обяда”, тогава вземете играчките за пясък и тръгнете към външната врата направо след като се наобядвате – или на първо място избягвайте да правите обещания, ако има възможност да не успеете да ги изпълните.

Оставете детето да фантазира.
Докато карате по-голямата кака на уроци по балет, двегодишното ви дете изведнъж обявява: “И аз отивам на балет, в МОЕТО балетно училище”. Вие знаете, че то просто се опитва да имитира каката, така че вместо да му изнесете лекция за това колко е важно да се казва истината, отговорете много впечатлено: “Наистина ли?” и го оставете да доразвие това хрумване. Ако каката протестира, напомнете й, че сте изтърпявали и нейните фантазии, когато е била малка.


Три – до петгодишните

2901336-lg3894296-md

Какво да очакваме на тази възраст?

Във възрастта между три и пет детето започва да различава истината от лъжата, но това не означава, че може да се разчита изцяло на това, което казва. То все още се влияе от лесното забравяне, пожелателното мислене и въображението си. (Детето съвсем честно не си спомня да е оставяло кърпата на пода, то наистина иска да вярва, че не е стъпвало в калта и е съвсем сигурно, че вятърът е отвял броколито му от чинията на пода за да го изяде кучето!)
Когато децата на тази възраст лъжат съзнателно и с желание, то е защото се страхуват от наказание или че ще ни разочароват. Детето на тази възраст още не е развило съвест, която да го предпазва от казването на лъжи. Но пък то знае, че някои неща са лоши и не иска да си има неприятности. Можете да насочите детето си в правилната посока, за да стане честен човек, като му създадете среда, в която се чувства в безопасност да казва истината.

Какво можете да направите?

Избягвайте заклеймяването и епитетите.
Не наричайте детето си лъжец. Това само ще го накара да се защитава и с течение на времето то може да започне да ви вярва и да се държи в съответствие с този епитет. Вместо това му дайте да разбере, че не харесвате лъжите, но въпреки това го обичате – независимо от това какво е направило. Кажете нежно, но твърдо: “Това не ми се струва вярно. Понякога всички се страхуваме да кажем истината, ако се боим,че сме направили нещо лошо.”

Не задавайте въпроси, чиито отговори вече знаете.
Ако сте сигурни, че детето ви не е изчистило стаята си, въздържете се от желанието да попитате: “Изчисти ли вече?”. Това просто ще създаде подходяща ситуация за лъжа. Вместо това кажете: “Виждам, че не си изчистил стаята си” или още по-добро: “Моля те, покажи ми изчистената си стая”, което ще му покаже, че възнамерявате да се уверите лично какви са фактите. По този начин вие можете да се справите със задачата да видите как детето носи отговорност да изпълнява задълженията си, без да създавате предпоставки за лъжи. Ако пък хванете детето, че лъже, не питайте: “Истината ли ми казваш?” Много малко деца (и само някои възрастни) биха отговорили с “не” на този въпрос. По-добър ефект би имало да реагирате с: “Това ми звучи като измислица. Нали знаеш, че няма да се случи нищо лошо, ако кажеш истината”.

Намерете причината, поради която детето лъже.
Детето ви мами на едро при семейна игра и след това отрича да е направило нещо нередно. Вместо да му изнесете лекция, му кажете: “Знам, че за теб беше много важно да спечелиш тази игра”. След това го оставете да ви обясни защо е искало толкова много да спечели играта. А после двамата можете да обсъдите кои са другите начини да се опита да спечели и защо е толкова важно да се играе честно.

Награждавайте казването на истината.
Когато детето каже истината, похвалете го. Особено ако сте го хващали да лъже преди, то ще се почувства гордо, ако му кажете: “Благодаря ти, че ми каза истината. Обичам да постъпваш така”.

Не забравяйте “благородните” лъжи.
Вие искате детето ви да бъде честен човек, но все пак не толкова, че да изтърсва неща, които нараняват нечии чувства. (“Бабо, това е тъп подарък. Вече съм много голям, за да ми подаряват плюшени мечета”.) Обяснете защо е важно да се търси винаги нещо положително, което можете да кажете, дори да е само толкова общо като "Благодаря, че си се сетила за рождения ми ден, бабо".

Научете детето, че лъжите не действат.
Всички правим грешки и децата не са изключение. Ако детето разгорещено отрича да е ритнало и счупило вазата с новата си топка, кажете му как вие виждате нещата – “Струва ми се, че на теб ти се иска да не си счупил вазата” – и му предложете начин, по който да се реваншира за държанието си (например да помогне в почистването на белята и да залепи отново вазата). Така то ще разбере, че лъжата не го прави по-малко отговорно за действията му.

Давайте добър пример.
Най-добрият начин да научите детето на честност е самите вие да сте честни. Детето ви ще обърква правилата, ако ви чува да казвате на някой по телефона, че съпругът ви не е вкъщи, докато той реже зеленчуци в кухнята или ако казвате на касата, че то е по-малко от възрастта си, за да можете да спестите пари. Дори с такива трудни неща като болест, смърт или развод се опитайте да сте праволинейни и да казвате истината. Дете, на което са казали ,че болният му дядо “просто е заминал за малко”, ще се притеснява и разстройва от смъртта, ще загуби вяра във вашите обяснения и ще е склонно да си мисли, че казването на истината не е чак толкова важно. По-добре е да подходите към нещата внимателно – но честно.


От шест до осем години

Какво да очакваме на тази възраст?

Колкото повече порастват, толкова по-изкусни и не така наивни стават детските лъжи. Не е задължително обаче всяка една лъжа да е осъдителна. На тази възраст много лъжи са породени от емоционални и свързани с разтежа тревоги в малкия човек - такива като нуждата да бъде важен или желанието да споделя нечии чувства. Добрата новина е, че вашето дете ясно осъзнава разликата между правилно и грешно, иначе не би си правило труда да лъже.

Какво можете да направите?

Първо разберете с какво точно си имате работа. Преди да научите детето защо не бива да се лъже, трябва да разберете защо му е било необходимо да изкриви истината. По-долу са дадени съвети за някои от най-често срещаните видове лъжи.

Преувеличените истории
Когато детето ви каже, че е направило тройно сално в часа по физически упражнения, това може да е защото още не разграничава напълно истината от фантазията или защото се опитва да привлече внимание. Ако преувеличава толкова много своите истории, така че в крайна сметка те се оказват  изцяло неверни, може би му липсва самоувереност и така се опитва да изтъкне малко себе си. Възможно е детето да се чувства притиснато от необходимостта да е добро в нещо или да иска да бъде прието в някоя определена група от негови връстници.
Каквото и да стои зад тези преувеличени истории, важно е да не се присмивате на детското самохвалство, иначе самочувствието на детето ще намалее още повече. Покажете му, че го приемате такова, каквото е и не забравяйте да го похвалите за реалните му успехи. Кажете: "Знам, че това за тройното салто не е истина, но аз те обичам, въпреки че не можеш да правиш такова сложно премятане."
Ако детето се изфука с някоя лъжа пред трети човек, не бързайте да го обвинявате публично. Изчакайте да останете сами у дома и тогава внимателно и нежно му обяснете защо не бива да се лъже.

Лъжите за прикритие
Когато 6-7 годишното дете твърди, че не е оставяло вратата отворена, така че домашната котка да може да избяга, то ясно разбира, че е направило нещо лошо и се опитва да прикрие това. Целта му е да избегне вашето неодобрение или дори наказание.
В такава ситуация е трудно да се реагира, защото ако накажете детето, то може да си помисли, че лъжата му е била недостатъчно добра и да се опита да измисли нещо още по-опашато следващия път. От друга страна, ако не го накажете, то няма да спре да ви лъже. Най-добре е да намерите начин да му обясните колко лошо нещо е лъжата, без да му прощавате напълно за белята, отколкото да го накажете двойно - веднъж за това, което е направило и втори път за това, че се е опитало да го прикрие. Така само ще стимулирате изобретателността му. Реагирайте кротко,а не бурно. Фокусирайте се върху мотива за лъжата, а не върху самият акт на лъжа. Кажете на детето колко сте разочаровани, че то се е опитало да скрие от вас лошата си постъпка. Уверете го, че всеки човек греши и това е допустимо. Неприемливо е обаче човек да не поема отговорност за това, което е направил. Вместо строго наказание, може да измислите начин да накарате детето да поправи сторенето. Например да обиколи квартала и да потърси котето.
Угодническата лъжа.
За вашето дете това е като спускане по течението. То ви казва нещото, което искате да чуете. "Не, нямам повече домашни.", "Да, изядох си сандвича на обяд.". Дори да ви се струват безобидни, не бива да подминавате тези лъжи, защото ще оставите у детето усещане, че честността не е чак толкова важна.

Белите лъжи.
Ще останете изненадани как от 6 годишна възраст децата съвсем ясно започват да разбират понятието 'бяла лъжа' и да я прилагат, за да не наранят нечии чувства. Малката ви дъщеря казва на приятелката си, че новата й рокля е очарователна, просто защото цялото училище гледа с насмешка на тази ужасна дреха. Не бързайте да насърчавате и хвалите детето за подобни постъпки. Бъдете много внимателни, защото децата лесно схващат, че си толкова по-приятен на някого, колкото по-мил си с него. Детето може да започне прекалено често да прикрива своето мнение и да се въздържа от коментари, които знае, че няма да се харесат. С времето това ще понижи самочувствието и увереността му. Помогнете на детето да открие тънката граница между това да премълчиш за грозната рокля и да отстояваш собствените си възгледи.

По материали на http://www.parentcenter.com