Животът на другите

Германският филм "Животът на другите" (Das Leben der Anderen) е на път да върне мъничко от доверието ми в наградите на Американската филмова академия, т.нар Оскари. Тази година "Животът на другите" беше удостоен с Оскар за чуждоезичен филм. И неслучайно, разбрах снощи.

Този филм представя безскрупилните методи на Държавната сигурност  (ЩАЗИ) на бившата ГДР (Източна Германия) до 1989 г. - много подобни на доносническите и шпионски тактики, царящи през същия период в родната ни Народна Република България. Потискане на всяка оригиналност, тъпчене на талантите, злоупотреби с неприкосновеността на личността, разбиване на човешки животи заради "благото на социалистическата държава"...

Едва ли филмът е базиран върху някоя конкретна реална история, но това не му пречи да стои много истински. Всички онези страховити разкази, които съм слушала за периода на комунизма - колеги доносничат срещу колегите си, агенти на държавната сигурност подслушват опредлени личности и четат личната кореспонденция на ВСИЧКИ. За съжаление, единственото нещо във филма, което поражда съмнения дали потенциално е могло да се случи, е доброто, сторено от един агент на ЩАЗИ ...

Емоции
Тъжно ми стана ... и малко след това - радостно:)  Радостно заради факта, че бях още дете, когато тази система се разпадна; че не съм се изправяла пред избора - доносник или дисидент или по течението. И ми е някак тъпо, че много възрастни хора забравят какво е било и се заблуждават, че питаят носталгия по онова време, докато всъщност изпитват носталгия по младостта си ...

Днес държавното ни управление не е цвете, не е онова, което трябва да бъде и което родителите ми се надяваха да стане, но поне не е като "тогава" ...