И аз бях музикант едно време

Пиша това, след като прочетох поста на Яничка, в която се казва, че баща и е бил музикант.

Едно време като малък мошморок. Бях сигурно първи или втори клас влязоха няколко човека и водеха допитване кой иска да свири на гъдулка. На мен ми беше много интересно и веднага вдигнах ръка. Да но не казах на нашите. И аз не знам поради каква причина.

След няколко дена тези хора се върнаха и казаха да потвърдим съгласието си. Аз този път не вдигнах ръка. Те ме попитаха защо съм се отказал, а аз без да мисля им казах, че нашите не са ме пуснали.

По-късно същата вечер те се обадиха до вкъщи да попитат защо не са ме били пуснали на уроци по гъдулка :) Майка и дойде като гръм от ясно небе и започна да обяснява, че не съм и бил казал и т.н. През това време аз слушах разговора и бях много щастлив, че щях да се науча да свиря на музикален инструмент.

И така започнах. В началото нямах гъдулка. Майка ми намери от едно село, една почти щупена. Малко по-късно си поръчах една гъдулка от един майстор, живеещ в село Сборище(това е селото на баба ми (бог да я прости), а Майстора май се казваше Дядо Стоян). Че взех си моя собствена гъдулка, баба ми уши калъф, а аз всяка седмица ходех да стържа в центъра за работа с деца.

Беше ми голямо удоволствие да разсвирвам мелодиите.Това чувство може да се сравни с програмирането. От нищо, малко по малко, пред тебе се получава нещо красиво. Беше наистина голям купон. Дори имах няколко концерта. Преподавателя уж много ме хвалеше и казваше, че от мен щяло да излезе голям гъдулар(не знам може и да е гАдулар). Но за мен беше много чудно как, при положение ,че нямах музикален слух. Беше ми елементарно примерно да науча дадена мелодия, но не и да изсвиря някоя, след като съм я бил чул от някъде си.

Така всяка седмица с няколко прекъсвания стъргах до 7ми клас. Значи общо 5 години. До толкова бях научил мелодиите, че пръстите ми сами се движеха машинално по грифа.

Но после ми попадна едно списание за компютри, харесаха ми и започнах да се занимавам с умните машинки. Така съм и досега. Гъдулката ми сабиура прах. Преди около година се сетих да я пробвам. Пръстите ми все още поналучваха мелодията и продължаваха да се движат сами, но за жалост киминчата беше доста разстроена и се чуваха много грозни звуци. От тогава не съм пробвал да я хвана отново.

Но иначе като се сетя за отминалите дни, за концертите ми, за свиренето пред бабите, за момента в който един гадулар ми беше казал, че в мен имало бъдеще(Това пък е една стара история. Още преди да се запиша да свиря и дори преди изобщо да съм си помислял, че мога да свиря някога на гъдулка, един гадулар беше дошъл в къщи с инструмента си. Аз го бях хванал и взех да дрънкам нещо. Той ми каза, че съм я бил хванал правилно, и че в мен ималко бъдеще.) и за още много подобни, всичко ми се струва толкова далечно. Все едно е била приказка.

Интересно ми е, ако бях прдължил с гъдулката, по какъв начин щеше да ми се развие животът?...