Кучето се носеще с изплезен език към кучешкия рай. Летеше бавно, безметежно, сънливо. Пред него имаше светлина, мракът оставаше назад.

Кучето не помръдваше нито един крайник, не беше сигурно дали диша, но този въпрос най-малко го занимаваше в момента. В момента то бе потънало в абсолютно блаженство, защото цялото му тяло бе блаженство. Всичко му беше наред. Дори отворената му уста и изплезеният му език.

Мъчеше го само една мисъл, защо лети къ...