Мълчанието

Лъжат  - мълчанието не е никакво злато. Мълчанието убива. В пряк, преносен, всякакъв смисъл.

Мълчи се, когато има диктатура. Игра на интереси. Интриги. Когато се избягва решението на даден проблем. Когато се изнудва. Когато се създава изкуствен проблем. При опити за манипулация. Когато искаш да наложиш гледна точка, а всъщност си пряко заинтересован. Когато не искаш да чуеш никой друг. Когато се опитваш да лъжеш. И, разбира се, когато смяташ, че ТЕ, другите, няма да те разберат. Щото ти самият си толкова, толкова умен. Ненавиждам мълчанието.

Речта е основен признак, отличаващ човека от животните. Когато се отказваме да общуваме, ние отново се превръщаме в животни.

Какво означава една затворена врата?

Познавам семейства, които не си говорят с години. Но какво печелят те от своето мълчание? Какво можеш да спечелиш бягайки от проблемите си, избягвайки взимането на всякакви решения? Е добре, няма да чуеш другия аргумент и другата гледна точка. Няма да допуснеш мисълта, че е възможно да си сгрешил. Именно ти. Или и ти също. Няма да ти се наложи да мислиш какво да правиш оттук насетне.

Страшно е, когато мълчанието се превърне в държавна политика. Има проблем – но ако държавата стисне здраво очи може би проблема ще изчезне? Или никой няма да разбере за него (освен, разбира се, потърпевшите). На мен ми се струва, че проблемите не изчезват, когато стискаме очи. Примерно 2-3 години стискахме очи пред медиците затворени в Либия и те си седяха все така затворени. Стискаме очи за проблемите в детските домове, болници и училища и те си седят все така мизерни и проблемни. И ако си стиснем очите пред боклучийските кофи, те няма да се изпразнят от самосебе си...

А най-страшно е, когато служебният, наложен от вън, навик за мълчание се превърне в лична броня. Автоцензура. Не мога да казвам това защото ще засегна А. Не бива да споменавам друго защото ще стигнем до Б. Само една дума по темата и всички настроени на В ще се почустват недоволни. А всички Г ? ... И се мълчи. И се мълчи. Четеме безсмислени вестници, и новини, които нищо не казват. Гледаме безсмислени филми, които нежно заобикалят темите си. Слушаме деликатни политици, които никой не засягат, здраво стискайки очи. Решение няма, защото проблемът отсъства от дневния ред.

Хора, животът е кратък. Нима единствения начин да кажеш това, което искаш е като епитафия на камъните в „Орландовци”? Думите са само първата стъпка. Дума дупка не прави. Но когато се боиш от думите ...какво остава за делата.

Говорете.

Ще мълчим достатъчно, като умрем.