Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
А БЯХ ЕЛЕНА
Сива самота
протяга пръсти
през огледалото
навярно спомени
от стари снимки
в черно-бяло
Душата ми е мрамор.
А бях Елена…….
Красиви скулптури
на лицемерие
приятелите.
Някога се смеехме
а Пепеляшките
завиждаха
за пръстена на принца
на ръката ми.
Гротескно се превърнах
в жаба.
Наивна вяра…
на приказките избледня
мастилото
останаха
сплетните –
„на по бира”
редим
„по сантиметър”
отчуждение
в желание да се сближим.
от лицемерие
са хората,
които ме обичаха.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...