Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
И има Магазин. И нека да бъде наречен просто Магазин. И работили сме тримата в магазина.
Няма никаква мистерия, че и в магазина нито един от нас не работеше легално. Ми, тоест, нямаше никакъв документ, че работиме там. Аз съм бил куриер, брат ми беше системен администратор, а жената му беше майстора. Но станал съм куриер заради кризата шибана, щото компания в която съм работил преди стана банкрот. Иначе и аз се занимавам с компютъри... Но за куриерската работа имах нормални пари и не ми беше срам.
И тука значи, брат ми реши да напусна магазина, защото началницата е супер глупав човек. Той написа заявката, тя се съгласи... Той предал на нея всичките пароли итн. Но тя му каза, че няма да му даде пари преди първото Юли.
На първото Юли тя му звънна и му каза да дойде. Той дошъл. И тя му каза, ч той, сякаш, ползвал сервъра й за отстранените работи, които са скъпи. И тя не ще му даде тази хиляда с опашка евро, които дължи. Беше малък скандал, при който нямаше моето участие (за което съжелявам, че бих й малко счупил носеца поне). И после нямаше нищо. Брат ми отда с празен джоб.
В този момент аз съм бил в комания на приятели в един клуб, където работи един от приятелите. Брат ми звънна и описа ситуацията в цветове. Аз помислих малко. В джоба ми имаше малко повече от 300 евро на магазина. Решихме да вземем тези пари. Обаче проблема е че магазина не е един. Това е малка мрежа, дори "холдинг." обаче от много малка буква "х."
Непосредственния ми началник беше Борис, директора на един от магазините, а по-точно - на централния магазин, където се располага и офис.
На следващия ден, той звънна на мен. Аз вече съм се договорил с един човек да ходя в неговия офис да поработя с компютъри там за добри пари. Борис започна да ми говори, че има доставка. Аз му казах, че в магазина сега не ще стъпна дори с един крак. Той, естествено, ми каза, че тва е моят избор, обаче зад моята душа има пари, които аз съм задолжен да му дам. И повече - транспортната карта. Аз му казах, че нищо не му дам и нищо не ще му върна. Той от началото започна да крищи, после по-приятелски с друг тон на гласа говори: "Ярчо, братле, ти разбираш ли, какво правиш сега. Тези пари, ще ги повесят на мен..." и аз му казах, че тва не е моят проблем. Щом той е един от ръководители - значи знаеше, как искат да постъпят с Брат ми, значи можеше да каже поне няколко думи за него. Те са били в много добри отношения. Но той не го направил. В края на разговора той ми каза: "Очаквай ме тогава у вас. На мен не ми се трябва да ме хвърлят така!"
След десетина минути той звънна пак и каза, че като ще видя брат, да му кажа, да го обади. Аз казах: "естествено" и разговора беше завършен.
Брат ми му изпратеше веднага плъхското СМС. "Този абонат пита Ви да го обадете" Борис шипеше в телефона... обаче брат ми му каза, че не ще си промени мнението.
Историята бих беше свършена. Обаче ние имаме колоните на магазина. А по-точно, не точно сме, а приятел ни, дето е работил в магазина също и който беше първия човек от нашата квартална компания, който започна да работи там. Заедно сме приблизително 13 години. И вече втората година организираме купони по клубове в наший град.
Решили сме и да не им възвръщаме колони. Ще ги продадим, а парите, ще ги разделим между нас =) Долу-горе цифрата се получава. Тука забелязали сме у дома на брат ми микрофоните на магазина! =) И те струват нормално.
И значи, после, с брат ми, развалили сме корпоративната поща. После сайта, после взели сме телефони. Сега, когато звъниш в магазина попадаш на личен мобилен телефон на главната счетоводителка =) Много е яко, че тази бабо се общува много селски.
Ми за ситуацията главата ми боли заради това, че Борис е хвърлен. За останолото душата ми се радва.