Сезони

Колко мъчително и непоносимо е да си влюбен, да копнееш и да не знаеш дали и за теб мислят. И толкова боли, че направо не мога да дишам. Страхотно е усещането да си представям, че ме докосва, че ме прегръща, че ме целува..., цялото ми тяло се разтърсва от сладостни вибрации. Но този мъчителен копнеж ще ме побърка. И това мрачно и дъждовно време тези дни още повече ме съсипва.

Снегът никога не ме натъжава така (може би само понякога). Винаги ми напомня за Коледа. Това е най-най-най-любимия ми празник. Дали защото тази зима почти не е валял сняг, или просто защото съм в по-емоционално настроение, но наистина ще се зарадвам да видя сняг. Снощи гледах един снежен филм и така ми се прииска да е Коледа. Стана ми толкова хубаво. Обожавам да се разхождам и пазарувам по това време на годината, въпреки блъсканицата, навалицата и суетнята. Само като си представя украсата по улиците и витрините, блестящите, накичени елхи, подаръците и вкуснотиите, въобще не се сещам за студа. Прекрасно е – топло, празнично, вълшебно.

Друг мой любим сезон е края на лятото и началото на есента. Когато слънцето припича, малко се е застудило, духа хладен вятър, листата на дърветата, някои вече пожълтели, шумолят и блестят на отслабващите слънчеви лъчи. Действа ми толкова успокояващо и го усещам като начало. Началото на нещо хубаво. Може би го свързвам с учебната година, защото винаги с удоволствие съм ходила на училище. Не знам, но чувството че настъпва есен е много приятно.

По принцип моето настроение е много подвластно на времето. За всеки сезон може да се каже нещо приятно и нещо изнервящо, всеки е красив по своему и носи различни емоции. Аз обичам промените и разнообразието във всичко и може би е добре, че живея на място с четири сезона.

Пролетта е толкова чакана, особено ако е имало тежка и дълга зима, че като настъпи всичко ми се струва страшно истерично. Нямаме търпение да се стопли, да се раззелени всичко, да се оживи природата, да се разсъблечем; бързаме да приберем палта и ботуши, да извадим летния гардероб, да си купим нови обувки и дрехи, да се разхождаме, да се радваме на слънчевото време, да намерим нови приятели, нова любов, като че ли през останалото време това не може да се случи. Заредили са се празник след празник, рождени, именни дни, най-дългите пости, страстната седмица, Великден. Приятно е естествено да усетиш топлия вятър, нахлуващ в прозорците и да видиш преобразена природата едва ли не за една нощ, но всичко се случва като че ли много бързо и нямаш време да му се насладиш. Пролетта е адски голямо бързане.

На лятото обаче може да се насладиш. Особено ако е постоянно и горещо. Голямата жега така те изтощава, че се радваш на наближаващите по-студени месеци. Обожавам лятото и в планината и на морето. Най-вече морето – плискащия се прибой, това непрестанно и шумящо вълнение, което те приспива и те унася, отблясъците на слънцето на повърхността, заливащите те по-големи вълни, горчивия вкус на водата, уханието на водорасли и риба, този необятен простор, който ти дава сили и те изпълва с желание за пътешествие, златния пясък по брега, мидички, камъчета, рибарски лодки и мрежи, големи кораби, надуващи сирените, крякащи чайки във въздуха и по плажа, рибни крайбрежни ресторантчета... Всички са спокойни, никой не бърза, а се шляе по плажа и горещите тротоари. Чувствам се толкова освободена на морето. Дано успея да го видя тази година. Бих искала винаги да се чувствам така.

Най-мразя мъгливите ноемврийски дни. С нетърпение чакам да се появи вятър и да измете този бял и сковаващ смог. Вдигне ли се веднъж мъглата настава друго време. Истинската зима. Обичам да вали сняг на парцали – кротичко и тихо. Ако има виелица, най-обичам да съм си вкъщи на топло. Вятъра бучи в комина, бута балконската врата и прозорците, навява сняг по целия балкон. А вътре е топло и като си легна винаги си спомням за печката с дърва, чиито пламъчета играят на тавана на стаята ни.