Сбогом, Джефи

Ужасно съжалявам! Знам какво е да загубиш такъв приятел. Изпитвала съм го като дете на няколко пъти.

Съчувствам ти! И на мен се е случвало, затова вече не си вземам домашни любимци. Защото боли.

    Много гадно! Съчувствам ти! Друго нищо не мога да кажа! :(((

Съжалявам. Изживях го през миналата седмица. Изчезна в неделя и се появи чак в петък. В понеделник го видели след някаква кучка.

Не вярвах, че ще ми бъде толкова гадно.

Дали ще изгубиш човек-приятел или любимото си куче е еднакво тъжно. И в двата случая човек се чувства самотен, изоставен, едва ли не предаден.Изчезнала е част от така необходимата ни безусловна любов......

Но, казват лекувало времето......

Може би ще дойде моментът, когато друга мила муцунка, друг светнал поглед и друго влажно и грапаво езиче ще заместят безвъзвратно загубените......

Тази загуба не бива да се приема за край на всякаква привързаност към кучета. Ако беше така, нещастната или трагична любов трябваше да затваря вратите за нови влюбвания. А това не е така.......:-)  

  В началото наистина е тежко,но после разбираш,че всъщност си бил щастливец-прекарал си много време със същество,което си обичал и си получавал цялата му обич и внимание.Не са много хората,които могат да се похвалят с това.Със сигурност болката след време ще отшуми и ще остане споменът за веселите лудории и погледът на умните очи.

Напротив! Не е край! Джефи не беше ревнив, и съм сигурен, че би искал да имам друго куче. Той сам си дойде при мен, и така ще бъде и с другото куче. В bezdom.info има сума обяви за бездомни бебета. Щом се почувствам готов, ще отида и ще застана пред тях. Което дойде -- него ще прибера. Знам единствено, че вече не мога да живея без топла муцунка и размахваща се опашка. Може да ми се подиграват колкото искат, но за мен кучетата винаги ще са най-верните приятели.

Преди празниците имах един случай... забутах се по прохода Шипка през нощта, в мъгла и проливен дъжд. Ако не си минавала през Шипка, виж го на картата. Прилича на чиния със спагети. И това нещо трябваше да го мина с пълен до горе камион (40 тона, 18 метра). А за да станат нещата по-интересни -- не бях минавал през тоя проход никога! В един момент -- кълна се, това е било първия случай в живота ми, -- буквално се разтреперих от страх. Рекох си "Ако ще се мре, тук ще е!" И най-интересното е, че не мислех за майка си.

На нея ще й кажат "Госпожо, синът ви е умрял на прохода Шипка. Въпреки че е бил затворен за товарни автомобили (аз не го знаех, `щото шефът се скъпеше да купи радио за камиона), той е решил да кара през него. Можете да вземете тялото утре от моргата в Габрово." Не, единственото, което си мислех, беше "Джефи ще си помисли, че вече не го обичам." На Джефи кой ще му каже че съм умрял?

Това ми напомни... три часа преди това спрях на язовир Жребчево. Там е невероятна красота. Ама това е тема на друг разговор. Само не спирай на турския мотел преди Паничерево. 1.5 литла минерална вода 3 лева... няма да стане!

Е, не поставяй на кантар мъката на майка си и мъката на кучето! Моля те, недей! Просто това са две тоооооооолкова различни скръби! И тоооооолкова еднакви в своята единственост, затвореност и себедостатъчност!Бъди щастлив, че те обичат такива всеотдайни същества! Защото би трябвало майчината любов да бъде така всеотдайна и безусловна, почти като кучешката! Почти, ама не съвсем..... :-)

Съчувствам ти,знам  колко е гадно.

Но пък може би с преселването си  Джефи  е направил последното добро дело,ще спасиш друго куче и ще му дадеш  дом,когато решиш че си готов за това

 

"Намерих  те бездомен и дадох  ти подслон,

           игрив и весел беше ,че имаш вече дом,

                     но уви,когато беше най-красив

      отиде си безшумно тъй както бе дошъл

         и всички ни остави за тебе да тъжим."

Съчуствам ти.

п.п. как може да слагате плюсове на един така тъжен повод?

Разбирам те напълно и ти съчувствам, защото преди 2 месеца и моят домашен любимец изчезна... Още го няма. Коте на 2 години. Много умен и обичлив. Все още го няма и аз загубих всяка надежда, че ще се появи. Често сънувам как се е върнал и всичко е по старому но... Не мога да ти дам съвет, защото не знам какво да ти кажа. Аз не мога да се примиря със загубата и ми е мъчно за всяко живо същество и често плача, въпреки, че станах вече на възраст. Може би друг любимец би намалил болката, но винаги ще помниш своето куче.

Съжалявам,LaSombra!

И аз съжалявам! Много е гадно и тъжно.

Благодаря на всички за съчувствието. Знам че няма да забравя Джефи, но поне съм спокоен, че не е умрял мъчително. Да умрем спокойно в съня си -- не мечтаем ли всички за това? По муцунката му нямаше и следа от страдание -- явно е решил да поспи преди да продължи да търси разгонената кучка и така си е заминал. Беше умрял скоро, или предната вечер, или през нощта. Успокоявам се, че да избяга си е било негово решение, както негово си беше решението да дойде при мен.

Благодарен съм на приятелката ми, че се обади. Така можах да се погрижа за него, да не се тревожа че е страдал, и най-важното -- да си взема сбогом и за последно да го потупам по гърдичките както обичаше.

Ще си взема друго куче, но не какво да е. Ще прибера това, което ме избере, както Джефи ме избра. Не знам дали ви се е случвало, но при мен е доста често -- всички кучета идват да ги галя, но някои просто тръгват по мен, скимтейки, сякаш се молят да из стана стопанин. Когато отново се харесаме с някое животинче, ще го прибера. Джефи не бе ревнив, и знам че това би било желанието му.

Най-важното -- ще се постарая да не тъгувам. Когато бях тъжен той страдаше с мен и тикаше муцунка в лицето ми за да ме развесели. Дойде когато имах нужда от приятел и прекара целия си живот в стремеж да ме избави от тъгата. Дължа му поне това.