БСП – радикална промяна или просто радикален популизъм?

Георги Ангелов, старши икономист, Институт „Отворено общество“

Още в началото искам да уточня, че въобще няма да споря със заглавието. Че България има нужда от радикална промяна, е очевидно. България е все още най-бедната страна в Европейския съюз и само съседни страни извън ЕС, като Сърбия, Албания и Македония, са по-бедни и изостанали. Това трябва да се промени, България трябва да стане богата и развита страна и точно радикални мерки са необходими за тази цел. Най-успешните и най-бързоразвиващите се страни са тези, които могат по-бързо и ефективно да прилагат реформите.

България имаше нужда от радикална промяна още през 1989 г. Но когато по онова време в Полша и Естония Лешек Балцерович и Март Лаар правеха такава промяна, в България тази необходимост се отричаше. И затова първото десетилетие на прехода беше пълен провал и тотален икономически крах. Нещо повече - когато в другите бивши социалистически страни правеха радикална промяна към модерна и пазарна икономика, в България беше направена радикална контрапромяна с цел връщане на комунизма. Тя доведе до фалит на цялата икономика, банкова криза, хиперинфлация и пълна разруха.

Тук е важната разлика. Не просто е нужна радикална промяна, но и промяната трябва да е в правилната посока. Радикална промяна в погрешна посока ще доведе до неимоверни страдания и още по-голямо забавяне на темповете на настигане. Това е и основният съдържателен проблем на документа на БСП - радикалността е насочена не към повече реформи, насърчаващи развитието и постигането на висок стандарт, а към самоцелна отмяна на успешни реформи. Например една от идеите е държавата да се върне със силна роля в икономиката. Презумпцията на БСП е, че държавата се е оттеглила и затова стопанството буксува. Фактите обаче говорят нещо съвсем друго. Преразпределението през бюджета е почти 40% от БВП. Толкова беше и преди 5, и преди 8, и преди 12 години (само в 1-2 от кризисните години беше спаднало малко по циклични причини). Никакво оттегляне няма в преразпределителната роля на държавата.

Същото се отнася и за регулиращата роля на държавата. Самата БСП, както и много други партии от десетилетие насам повтарят как ще облекчат бюрокрацията и прекаленото свръхрегулиране върху бизнеса, особено върху малките и средните фирми. Реалността е, че се въвеждат повече и по-тежки регулации, а бюрократичната тежест расте. Инвеститори чакат с години, за да получат от десетки различни гишета разрешение дори за да започнат нов завод, създаващ хиляди работни места - нещо, което в нормалните страни е максимално ускорено с цел привличане на повече инвестиции и създаване на повече работни места. 

Дори прост процес като плащането на данъци в България е натоварен с огромен брой тежести, които, разбира се, тежат точно върху фирмите, които си плащат данъците (според класацията на Световната банка България е на последно място в ЕС по този индикатор). Има ли нужда да говоря за т.нар. минимални осигурителни прагове, които в много региони и сектори на страната са не просто бюрократична тежест, а причина за фалити и загуба на работни места. Това ли е оттеглянето на държавата от икономиката - да се въведе бюрократично регулиране, което не съществува никъде по света?

А държавните предприятия? Там ли се е оттеглила държавата? Според официалните данни на националната статистика в държавния сектор на икономиката работят близо 30% от наетите (вероятно са повече, тъй като не е ясно доколко се включват военни и други подобни структури). Но по-важно е да се види как се справят тези държавни фирми и ведомства. Ако те са с висока ефективност и висока производителност на труда, може би наистина са добър пример и трябва тяхната роля да се увеличава. 

Реалността е друга. Например железницата е не просто държавна като собственост, но и солидно субсидирана от държавния бюджет. Резултатът е постоянен отлив на клиенти, лошо качество, големи загуби, огромни дългове и съвсем реална заплаха от фалит. Топлофикацията беше общинска, после държавна, после отново общинска, но това държавно-общинско управление не донесе нищо добро. Топлофикацията в София произвежда най-скъпото парно отопление и най-скъпия ток и въпреки това през повечето време е на загуба, има несъбираеми сметки и големи дългове, включително към държавата (която й отпусна заем, който явно никога няма да бъде върнат). Това ли са добрите примери на държавно управление, които да ни убедят колко е добре държавата да се върне в икономиката? Или ВМЗ, което винаги е било държавно и резултатът е огромни дългове и реален риск компанията да фалира и да спре да съществува? Съжалявам, но държавата първо трябва да покаже, че може да управлява добре своите компании, и едва след това да проявява апетити към частния сектор.

БСП иска да национализира електроразпределителните дружества, това щяло да подобри нещата. Фактите показват друго. Когато електроразпределителните дружества бяха държавни, 25-30% от цената на тока отиваше за покриване на техните разходи. Сега, когато електроразпределението е частно, около 20-25% от цената на тока отива в тази посока. Както се вижда, приватизацията не е увеличила, а дори е намалила дела на разходите за разпределение. Как тогава една национализация ще подобри нещата? Без отговор на този въпрос простото хвърляне на идеи за национализация е очевиден опит за заблуда на избирателя. 

Да припомняме ли, че по времето на управлението на тройната коалиция беше отчетена най-високата инфлация от десетилетие насам (15% на годишна база в средата на 2008), включително по отношение на цените на енергията?

Енергетиката е свръхрегулиран сектор и цените там се определят от държавен регулатор. Ако БСП можеше да използва държавно регулиране, за да намали цените, тя щеше да го е направила, когато беше на власт! Вместо това по онова време цените на тока и парното се вдигаха често и значително. Не е за пропускане и фактът, че причина за непазарните цени на зелената енергия е именно държавна намеса в икономиката (въведена от тройната коалиция) и резултатът от нея отново беше раздуване на сметките за ток на крайните потребители. С което не искам да кажа, че само тройната коалиция се намесва в икономиката - ГЕРБ има своя значителен дял в подобни изкривяващи фактори (т.нар. "кафяв ток", с който се субсидира топлофикацията, например).

Не можем да пропуснем и поредната атака срещу плоския данък от 10%. БСП казва, че ще го отмени и ще върне прогресивния данък, който действаше цели 20 години по време на прехода. Това щяло да върне справедливостта в обществото. Извинявам се, но може ли да попитам каква точно справедливост имаше по време на прехода, че трябва да я връщаме? Хората не възприемат 90-те години като справедлив период, въпреки че тогава имаше прогресивен данък. Повтарянето на мантри, внесени от богати страни като Франция, не върши работа в бедна страна, чийто най-голям проблем е как да постигне висок жизнен стандарт.

Плоският данък доведе до повече приходи за държавата при по-ниска тежест за данъкоплатците. Именно с излишъците в резултат на данъчната реформа тройната коалиция вдигаше пенсиите от 2007 до 2009 г. Отмяната на плоския данък ще доведе до обратния процес - по-малко приходи за държавния бюджет и по-висока тежест за данъкоплатците (вижте данъчните ставки от 1996, 2002 или 2005 г. и ще видите колко по-ниско е облагането за всички след въвеждането на плосък данък от 10%). Целта на данъците е да съберат бюджетни приходи при възможно най-ниска тежест за данъкоплатците и плоският данък прави точно това. Той е достатъчно нисък, за да стимулира плащането, но в същото време е достатъчно висок, за да събира приходи. Отмяната на такава успешна мярка като плоския данък е пример за идеологически подход, от който дори на теория не може да има никаква полза. Пример - Гърция има едни от най-високите данъчни ставки в Европа, но и едни от най-ниските данъчни приходи като дял от БВП, защото всички избягват да плащат. Питайте гърците дали това води до някакво чувство за справедливост. 

Ето и идея на БСП за пазара на труда - 450 лв. минимална заплата. В началото на мандата си ГЕРБ направи нещо подобно - увеличи толкова минималния осигурителен праг за самонаетите, че в резултат техният брой намаля с десетки хиляди. Просто увеличението беше толкова високо, че много от тях не можаха да го понесат. Тогава БСП твърдеше, че това е грешка. Сега иска да повтори същата грешка в още по-голям мащаб. Дори Франсоа Оланд разбра, че само с идеология резултати не се постигат и увеличи минималната заплата с процент, по-нисък от инфлацията. И накара работодатели и синдикати да седнат и да се разберат за реформа на кодекса на труда, която да раздвижи заетостта. Без подобни структурни реформи обещанието за 250 хиляди нови работни места няма как да се изпълни.

Да, България има нужда от радикална промяна. Но за да има смисъл, промяната трябва да се състои от доказано работещи структурни реформи, които да повишават инвестициите, производството и работните места. Всичко друго е безсмислено и дори вредно. Когато БСП и другите партии го осъзнаят, тогава страната ни ще стане далеч по-добро място за живеене.