Е, КАЗАХ ГО...

10 юни 2011, 16:43 Публикувано в BgLOG | 4 коментара , 436 прочита
Гърци се появиха на протест на площад „Синтагма“ с плакат „Тихо да не събудим българите“ « Истината.

Та това ме накара да се замисля за протестирането. Гърците протестират от доста време. Вероятно с право. А може и не толкова с право. Макар и по византийски хитри са допуснали да „излапат“ доста на кредит. Та го докараха да получат „помощ“ от МВФ. Бе каква помощ, бе. Това си е чисто още по-голямо заробване. И повярвайте няма мърдане. Вече светът е такъв. Тоя урок ние го учихме през деветдесетте години.
Та думата ми беше за протестирането. От утре започвам да протестирам срещу недоимъка. Какво ми се върти в главата? Неплатени сметки. Неиздължен кредит. Страдащи пенсионери. Роми, които крадат, оправдавайки се, че нямат работа. Уядени политици. Свирепи бирници и лихвари.... Можете да продължите сами. И като това ми е в главата, искам или не искам Законът сработва, тези мисли привличат хора с подобни мисли, енергията се усилва и  нещата се изявяват в реалната действителност. И се озовахме в страната на мрънкащите и хленчещите.

Ами какво ще се случи ако от утре започна да демонстрирам за?
За това Цветанов да създаде нужната организация повишаването на компетентността на хората му, та да започнат да събира годни доказателства.

За това съдебната система да се изрине от малоимотни магистрати с хотели на морето.

За това дипломатите ни да работят много по-активно за представянето на родината ми в истинската й светлина.

За това да продължат да уволняват всеки тюфлек, който не може да се справи с усвояването на европейските фондове, ама да вземат мерки да ограничат и „котараците“, щото като се обърне палачинката ще боли. Един път като „отпушиш“ бутилката нема назад. Ще се пробват да ти го върнат всячески.

За това Плевнелиев да продължи с магистралите, а Найденов да продължи с въдворяването на ред в храните.

За това циганите на кооперативния в Люлин да спрат да ми се мотаят в краката и да ми предлагат контрабандни цигари, щото ще започна да си мисля, че Андрей Иванов, дето не си знаеше имотите беше началник на Люлинското РПУ, а пък той е от ГЕРБ и да не би процесът с контрабандата да е контролиран в нечия полза?

За това да спуквам от жалби всеки общински служител до когото съм се опрял и се е опитал да „ми тупа топката“ та да изкрънка нещо от мене.

За това да пускам сигнал срещу всеки катаджия, който като ме спре и пита многозначително „кво праим сега?“, докато ми бави проверката. Все ще намеря начин да си платя глобата.

За това журналистите да си направят разследванията и прокуратурата да не се ослушва, а да разнебитят тия копелета, дето си плащат мандатите със запис на заповед на фирми на сейшелите. Защото направете си сметката колко трябва да откраднат, та да си платят местата в парламента и да остане и за тях.

За това държавата да се замисли как да удари рамо на дребния и среден бизнес, защото и най-големия олигарх се нуждае от подизпълнители. 

За това как да се ограничи икономическата мощ на мафията, защото това е единствения начин да се доведат дивотиите до разумни за обществото граници. Живее ми се нормално.

За това да спрем да даваме риба на циганите и безработните по професия, а да ги научим да си ловят риба.

За това постоянно да повтаряме, че трябва да работим повече и да учим повече, за да произведем продукт с по-малко усилия, който да е полезен на хората и с радост да си дадат парите за него.

За това, че ако някой ти поиска да му работиш ангария, да му кажеш, че не си до там филантроп и предпочиташ да ти плати допълнително.

За това, че единственият  начин да се справим на тази планета е да се обграждаме със съмишленици и да бягаме като дявол от тамян от нездравословните скептици.
Можете да продължите списъка сами.

Ние се самопрограмираме по сто пъти на ден по един и същ начин:
1.Установяваме, че нещо не ни е както трябва и това създава дискомфорт;
2.Установяваме че имаме мотивация това да се промени;
3.Представяме си начина по който искаме да се случат събитията;
4.Усещаме резултата.
И всичко това се случва почти автоматично като едно общо усещане. За останалото подсъзнанието си знае работата. Това е прекрасен дар, с който сме надарени безплатно.

Въобще, бъди това което искаш да бъдеш, прави това, което става най-лесно и е най приятно, допусни да имаш това, което си сътворил. 

Поне в това варвам. 
И няма причини братският гръцки народ да се притеснява, че съм задрямал.