Министър Вълчев и Малкият принц

 Министър Вълчев цитира по смисъл следния откъс от 10стр.:

- Да се прозяваш в присъствието на краля противоречи на етикета - каза му монархът. - Забранявам ти.
- Не мога да се спра - отговори съвсем смутен малкият принц. - Идвам след дълго пътуване и не съм спал...
- Тогава - рече кралят - ти заповядвам да се прозяваш. От години не съм виждал някой да се прозява. За мен прозевките са интересни. Хайде! Прозей се пак. Това е заповед.
- Притеснявам се... Не мога вече... - отвърна малкият принц целият зачервен.
- Хм! Хм! - каза кралят. - Тогава ти заповядвам ту да се прозяваш, ту да..."

 Сигурно министърът е бързал и е пуснал диагонала по страничката, или пък просто не му изнася текстът малко по-надолу. Тъй като и аз харесвам книгата (препрочитал съм я на различна възраст и винаги намирам нещо ново), ще си позволя да политизирам като цитирам този откъс който е по-представителен за нея:

...Защото кралят държеше извънредно много неговия авторитет да бъде уважаван. Не понасяше неподчинение. Беше абсолютен монарх. Но тъй като беше много добър, даваше разумни заповеди.
"Ако заповядам - казваше обикновено, - ако заповядам на един генерал да се превърне в морска птица и той не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз."

 Винаги съм се чудил, защо в живота не е като в приказките. В случая малко му трябва на един държавник за да е добър - да е разумен и честен... допустимо е и да е умен...Защо животът не е като приказка...