МОН предлага педагозите да израстват за 9 години до най-високата степен на кариерата си

Ами, какво да кажа! Хайде да ни е честито новото увеличение на заплатите :)

Сега пък се сетиха да въвеждат титли. Не мога да разбера защо трябва да се определят срокове в години при израстването в професионалното развитие на учителите! Едни хора се развиват по-бързо, а други - по-бавно. Всичко зависи от собствените им темпове на промяна, стремежа да са в крак с новостите и на желанието им за самоквалификация.

За мен при отвратителното качество на висшето образование да му бъде дадена възможност да дава не една, а пет квалификационни степени е безумие. Те нито ще покажат израстване в специалността, нито в методиката, а ще представлява назубряне на постановки от учебници от предния век. Просто ще си бъде едно продаване на дипломи, с което министерството ще спонсорира висшето образование. А цялата система на ПКС е безмислен разход.

Едно такова учене за изпити отнема време и на практика понижава качеството на работа на учителя. За мен степените трябва да са по-малко, за да не ни отвличат почти изцяло от задълженията ни за първите 15 години от кариерата. Нека има 4 функционални степени - млад учител (до 2-рата година педагогически стаж); учител; методист; учител , преминал курс на обучение за директор; също голяма добавка да се дава след докторска дисертация по специалността. Степента методист обаче да се дава при отчетена в училището методическа дейност, а не само за тапията. И в едно методическо обединение да не може да има >1 методист (по-точно може би не в методическо обединение, а по предемет - математици, химици, информатици...). Обученията за методисти да не се водят от университетите, а от експерти от министерството. Съответно директорите ще си пращат на тях методистите да се развиват и да препредават на колегите си.

Ако на училището се дава фиксирана сума на ученик, а заплатите на по-високите ПКС са по-големи, директорите ще предпочитат учители с по-малки ПКС, за да имат повече свободни пари в бюджета. Т.е. надбавките за ПКС не бива да се плащат от бюджета на самото училище в никакъв случай.

Хубавото е, че курсът на обучение е безплатен за учителите и те не влагат средства, които се възвръщат след няколко години.

Системата на ПКС-тата не противопоставя колегите, защото не ограничава колко от тях да са с 1-во, колко с 2-ро и т.н. В момента който иска повишава квалификацията си, който не иска, не прави нищо... Ето затова не е разумно да се слага ограничение на един методист на методическо обединение - това ще създаде ограничение, подобно на диференцираното заплащане.

Практиката показва, че с присъждането на 1. ПКС не се спира развитието. И без да имам конкретна изгода изнасям доклади на конференции, пиша статии, споделям опит при курсове...

Първо трябва да си призная, че нямам никакво ПКС, в момента изчаквам новата система да се въведе и тогава ще видя какво да правя. Може би системата за ПКС има своята роля да повишава квалификацията и качеството на преподаване. Но... имам няколко "но".

1. Пет степени са много. Ако погледнем други професии или универистетските преподаватели, там такива степени няма или са по-малко. Не мога да различа 6 степени на квалификация в моите колеги, колкото и да се вглеждам.

Другото е, че се вземат трудно и бавно и ако 1 ПКС носи три пъти по-голяма заплата, трудно мога да си представя мотивацията на начинаещ учител 15 години да работи за жълти стотинки с обещанието накрая за вземе 750 лева заплата.

2. За мен големият дефект на системата е, че веднъж получена, ПКС не се защитава и ти остава "до живот". Човешко е да се забравя и трябва да има механизъм за освежаване на забравеното чрез явяване на курсове и изпити. Защото ако на 30 години вземеш първа ПКС, това не значи, че на 50 години без обучение и без контрол от атестационни институции ще задържиш същото ниво.

3. Преминаването от едната система за ПКС към другата за мен би трябвало да минава през нулата. Ако просто на защитилите 2 ПКС по старата система им дадем 2 ПКС по новата, каква е разликата между двете системи? Къде са новите технологии и методи на работа, които не са изучавани едно време и не се познават? Едва ли много хора ще се зарадват на това да загубят сегашното си ПКС.

4. Понеже има една тенденция мои колеги да се явяват тая година за ПКС, реших аз да отида на срещата с представителя на ИПКУ да видя кое-как. С две думи, оказа се, че лекциите били еди-колко си, обикновено ги вземали за 10 дена от сутрин до вечер, но ако се уплътни графика и се подходи "конструктивно", материалът може да се вземе за 8 или дори, ако припираме, за 6 дена. Извинявайте, ама такива предложения и то от обучаващата институция не говорят за много високо качество на обучението, а по-скоро за продаване на дипломи. Както и педагогическа правоспособност може да се вземе за 1 месец със защитата на дипломна работа барабар, а по принцип е 6 семестъра. Плюс това видях конспекта и смело мога да кажа, че там имаше доста неща, които няма да са ми в никаква полза в работата, а по-скоро са сухарски постановки....де да знам, някой с 1-2 ПКС да каже, аз съм малък и не разбирам. Ако ще е такава системата, по-добре да я няма.

5. Тая по-висока квалификация според мен трябва да бъде заплатена, обаче само ако е свързана с повече и по-качествена работа, не само с учениците, а в рамките на училището, заемане с определени организационни функции, извънучилищна дейност, методически усилия. Каква полза от тия знания, ако не се прилагат. Все едно на общ работник да му плащат добавка, че е с две висши.

6. Методическата подготовка е хубаво нещо, но когато се съчетае с познаване на учебния материал. А тези неща не винаги вървят ръка за ръка при колегите. Т.е. високо ПКС не е непременно критерий за ефективно преподаване. Без въобще да засягам характерните за някои колеги избухливост, агресивност,  заядливост, търсене на реванш и избиване на комплекси за малоценност, които не се отчитат и санкционират в ПКС (която е един вид оценка за ефективна работа) и съответно не се отразяват и на заплащането, въпреки че от тях страда образователният процес. Справедливо ли е един такъв човек да взема пари за висока квалификация, като в същото време е неадекватен за работата си?

7. ПКС няма тежест и прагматична полезност извън системата. Горната ми примерна скала я нахвърлях надве - натри, но в нея виждате стремеж квалификацията да се обвързва с повече работа, с по-висок потенциал за организационна и управленска работа и ресурс за издигане в системата, с безспорна международно призната образователна степен (доктор) и т.н.

Сигурно ще си спечеля омразата на някои съфорумци, но 1. не се изживявам като някаква последна инстанция и 2. съм прям, откровен и склонен да приемам всякакви критични към мен мнения по темата.

@stefanov
Поне последния път, когато се запознавах с тая система за ПКС, всяка степен се обвързваше с различни функции. От тая гледна точка е безмислено примерно в едно училище и двамата учители по биология да са методисти, защото на кого са методисти? Един на друг ли ще си упражняват методическите функции? Ако това стои като идея все още в проекта за ПКС, няма смисъл от повече от един методист по предмет в училище. Ако ПКС остане да показва само квалификацията на учителя, не е проблем ако ще всички да са с 1 ПКС.

Въпреки че парите са за квалификация, когато на твоя фиш пише  300 лева, а на колегата ти 1000, и те карат да свършиш нещо, нищо чудно да се запънеш и да кажеш - "Ей тез с големите заплати, тях ги юркайте!"

Какво означава ПКС?

ПКС = професионална квалификационна степен - това в момента е система от 5 допълнителни нива на квалификация за учителите над висшето образование, нещо като следдипломна квалификация. Най-ниската степен е 5-та, най-високата 1-ва. Има и някаква минимална разлика в заплащането, в момента нямам време да цитирам таблицата.

ПКС = много финансови средства, които едва се възвръщат след години./Годините са също доста, защото за да защитиш поредна ПКС се изисква да е минал едногодишен срок от защита на предходна ПКС/ При това на този етап от развитие на българското образование, въпреки огромното ми желание да се квалифицирам, едва успявам да се справям, защото в момента сме 2 студентки в къщи... и "слава богу", че съпругът ми не е учител...имайки предвид размера на учителските заплати в момента и размера на семестриалните такси в университетите.

Благодаря за уточненията!  :)

При преминаване от една система към друга трябва да има съвместимост, защото иначе не би имало мотив. Тези, които имат някакво ПКС едва ли ще започнат отначало и защо трябва да положа всички тези усилия, за да получавам през 2016 година някакви 60 евро отгоре?!

Ами това е проблемът на МОН - че в стремежа да не се оплакваме от инспекторатите, от МОН, ни измислят непрекъснато някакви реформи. И така са измислили съвсем нова роля на ПКС-тата - свързват ги със специфични функции за всяка степен. Обаче системата не може да почне отначало, защото синдикатите и отделните учители, които са дали маса пари и време да вземат степен, хич няма да са доволни. Затова новата система 100% ще започне със степените от старата. Въпросът тука е - на кой му трябва цялата тази реформа и дали ще бъде с нещо полезна, освен да осигури половин година безсмислени обсъждания на всякакви нива и съответно медиен комфорт на министерството по отношение многото провалили се проекти с много похарчени пари. Електронните учебници, електронният портал, лошите учебници, по които се работи, свободния достъп до интернет в училищата на всички ученици чрез и-клас, външното оценяване, матурите, качеството на средното и висшето образование, мизерните заплати на учителите - една медицинска сестра взема към два пъти повече от мен - все проблеми, които министерството не е решило, а се прави тук-там нещо на парче.

Иначе за страничния наблюдател в системата ври и кипи от работа, министърът го тачат като работохолик, реформатор, човек с модерно мислене и нови идеи. Без реално да се прави отчет какво е планирано и какво е извършено. А ние сме лошите гадни злобни учители, които го препъват на всяка крачка. Тъй че номерът явно минава пред обществото.

  Малко допълнение към казаното : В системата  "кипи безмислен труд". 
  Каква перспектива за кариерно развитие  има един настоящ учител, доказан професионалист, който е на 45 г. и е в развета на творческите си сили? Ще има ли този човек амбиции да израства в следващите 9 години и за какво? Моделът е работещ за тези, които тепърва ще навлизат в системата.