следстачни размисли-Странни реформи


Странни реформи  вървят в образователната система на България. След многократно прокламираното диференцирано заплащане на учителския труд, сме на път да се върнем малко по-назад от мястото, от което тръгна реформата и новата програма за училищно образование, предучилищна подготовка и  възпитание. По-назад, защото се изговориха много приказки за прилагане на външно оценяване, атестации и др. , за да се стигне до ситуация, в която учители се отказват от диференцираното повишение и предоставят средствата за най-различни цели. Всъщност, подкрепени от  самия министър на образованието и науката, който  бързо се съгласи да  предостави парите на училищата и те да решат как ще ги използват. 
Въпросът с диференцираното заплащане на учителския труд съвсем не е нов. Той многократно е възбуждал страстите в учителските и родителски среди, защото винаги се е знаело, че  разлика между учителите съществува, както съществува и разлика между оценяваните. За последните има оценъчна скала - добра или лоша. Но за учителите тя се свежда само до присъждане на клас квалификация и различно заплащане в зависимост от това,  дали я имаш и каква е тя. Само по себе си това е добро, но то в крайна сметка има само косвено отношение към работата на учителя в училище и в час с ученици. Квалификационната степен е вид обучение и в много малка степен дава сведение за  компетентностите на учителя в работата му с учениците. Правилно е учителите, които имат такава степен, да бъдат отличавани и да получават повече пари, тъй като са учили повече от останалите. Само че  диференцирано заплащане на учителския труд означава и още нещо - да се оценят компетентностите на учителите в тяхната учителска работа, да се оценят уменията им да работят с учениците, да се оцени начина на  отдаване на знанията на учениците, да се оцени способността им на всеотдайност към децата и възможностите им, въпреки  трудната психологическа среда, как успяват да се справят със сложните казуси в училище, да се оцени качеството на преподаване и на подготовката на техните ученици. И още много други неща - критерии за качество, а не за количество. Такива, които най-трудно се намират и утвърждават.  Качеството на учителския труд е сложна комбинация от знания, лични компетентности и квалификация, професионални умения и знания. И за неговото постигане има  редица фактори, които са доста дълго и пространно дискутирани не само в педагогическата колегия.  В много страни по света съществуват  методики и  изработена методология  по какъв начин да се отличават по-добрите учители и да се стимулира  постигането на високо образователно качество. Незнайно защо обаче, българското министерство на образованието и науката реши, че ще създаде една много проста методика на оценка на учителския труд, с критерии от преди  двайсетина години (тогава  оказали се не съвсем  годни за употреба), с което хем да каже, че е свършило нещо, хем всъщност да не си създава много работа. Вместо да  заложи на  научно-обоснована методика, която да бъде разработена от съответстващите научни институции и приложена  по подходяща процедура, която няма да създава недоразумения в системата, нито ще товари директорите на училищата с невъзможна за изпълнение мисия. Но пък как да направи това, когато само закри Института по образование, с което нанесе  сериозна щета на развитието на  образованието като цяло. Диференцираното заплащане на учителския труд няма да се реализира  с повишаване на квалификацията на директорите в новосъздадения  "Институт за квалификация на директори". Ще се реши с въвеждане на системите за качество на всички нива на работа в едно училище. Както управлението на едно училище има качество, различно от това на друго, така  всички останали дейности имат различни нива на качество. Тях кой ли ще ги оцени.  Дали министърът на образованието може да гарантира, че директорите, преминали през курсовете за квалификация на директори в новообразувания  институт, имат едно и също качество на работа. Дали експертите на МОН, които са изготвили критериите за диференцирано заплащане на учителския труд  самите са достатъчно компетентни и тяхната работа отговаря на най-високо качество и дали някой  е оценил това?