Моята приятелка ДЕПРЕСИТА

Има дни, в които работенето ми идва в повече, особено когато след работенето не ми остават достатъчно пари, за да си купя всички дреболийки, които ми харесват и тогава идва тя – мята приятелка Депресията. Не знам защо токова много психиатри търся т начин да я лекуват. Дори не знам защо я смятат за болест. Аз я обичам. Когато ме обхване мога да си почина, губя ищях да чистя, да готвя, да пера – все неща, които не ме правят супер щастлива, а когато съм в депресия имам официално оправдадение да си нахлузя грозната пижама и да сепредам на мързела в цялата му красота...

След това идват другите хубави неща на депресията, като набиването на шоколад в неограничени количества и чувството за вина, което крещи някъде вътре в мен – защо не купи още една кока кола??? А тук е и неизказаната радост от факта, че така и не не си купих електронна везна, която да ме обвинява за всяко ново килце, като че ще тежи на някой непознат. На мен ми тежи, защо вади очи на тези около мен и какво ги бърка как точно живея или каква е моята програма за умиране, нали всички все някога ще умрем. Е, аз поне няма да умра гладна... Така че тези дни всичко в мен крещеше: „Добре дошла, моя любима депресия!“ Аз бих си живяла дълго и щастливо с нея, но просто трябва да работя, защото шоколада е с пари...

Тук е момента да се сетите, че пак чета някоя шантава книга, в която обещавам да бъда себе си и да не отстъпвам от осбствените си интереси, по интересното е че тези книжки искат да визуализирам как искам да живея, ама аз искам шезлонг на морския бряг, чадър над главата, сладолед, студена вода и гледка към едно спокойно море и да не работя... Малиии, мързелът е ненадминато желание....

И така днес обещах да бъда отговорна към себе си, за всичко, което съм сторила и за всичко, което искам да ми се случи от тук нататък, макар че то няма кой друг да е отговорен вместо мен за тези неща. Аз си го знам, само не разбирам, защо трябва да поставям мозъка си на такъв стрес, където думата отговорен е водеща. Моя мозък не иска отговорности, иска почивка или както е модерно да се казва РЕЛАКС... И така поставих мозъка си на мисловна диета, т.е. опитвам се да го принудя да разбере, че трябва да е отговорем към тялото, което го носи, за да го носи колкото се може по-дълго на пук на социалната система в милата ни родина... И така след като дадох всички необходими обещания 4 пъти на ден прочетени всеки път бавно по трипъти, започнах да разбирам, че щастието ми е толкова близко и крещи:“Не искам да бъда отговорна, искам да си мързелувам на воля!“

Така и така не обръщам внимание на тези призиви, с пълното съзнание, че като не чувам какво иска тялото, непремено опирам до аптеката, зашото то – тялото – като иска почивак намира начин да си я получи, но все пак някак ще отмина това откритие. Защото освен съответните обещания към себе си трябва да благодаря на 10 човека, за каквото се сетя.

Примерно мога да благодаря на майка ми, че ме е родила и отгледала, макър че ако ме беше питала сигурно нямаше да искам да се раждам, както и да е за случая се налага да й благодаря. Ааа, благодарностт задължително върви с някакъв мисловен подарък и като знам какви тръгаши за НЕК, ВиК и Глобъл и подарявам злато на кюлчета, няколко милиона от тотото и дълъг живот, за да изтезава осигурителната система по-дълго.

И като започнах с примерите, още по-примерно мога да благодаря на брат ми, че се роди след мен и на него тренирах възпитаване на момче, после му благодаря, че ми тупардиса малкия му син да го гледам и то след като знаеше, че не искам да имам взимане даване в малки деца. За целта му подарявам внучка, че да има него кой да го гледа на стари години. Пожелавам му я от сърце. Дано Бог ме чуе и наистина да му я даде.

Понеже имам две снахи и една кандидат снаха – сиамски близначки, които ползват един и същи мозък и на трите им подарявам пътешествие към далечна дестинация с еднопосочен билет и без право на завръщане. Така всички ще бъдем щастливи, а аз три пъти повече от тях.

До тук станаха пет човек. Време е да подкарам благогарностите към приятелите и приятелките, за всички кофти сценарии, в които ме вкарват, а после ми обясняват, че е било за добро, ама още не съм уточнила за чие добро.

На приятелка номер 1 благодаря, че ме накара да участвам в писането на дипломната ти работа – за известно време това хранеше мозъка ми, но продължи твърде кратко. Явно трябва да почна да пиша за себе си, че да ми е интересно по-дълго време. Тук бих подарила шестица, заради личния си принос, но великите преподаватели решиха да пишат петица, не че не съм доволна, но съм максималистка. Както и да е приятелката ми вече е магистър, подарявам й много работа и огромни успехи в работата, а и докторкса степен, защото ще ме включи в писането...

Мога да изкажа благодарност и на някой, който почти мразя. Сестрата на шефката ми. Е, това е рядко гадно човече, но ако не е тя няма да мога да оценя добрите хора, около мен. Подарявам и‘ мнооого пари. Тя като има пари тича из магазините и не ми досажда.

До тук май станаха 7. Малииии, как ще ги докарам до 10.

Ааа, ето една възможност. Тези дни на фейса ми се закачи един любител на обувки. За по-малко от 5 минути успя да ме извади от релсите. Много му благодаря, че ми даде възможност да се скарам с него, иначе трябваще да се карам с туристите, а туристите са клиенти, а клиентите винаги имат право, дори и когато целият свят върти на криво. На то зи образ му подарявам магазин за обувки, сигурно това ще го направи щастлив, а ако не го прави щастлив, нека си построй фабрика за обувки. Само да не ми пипа сините гумени, че с тях поливам цветята.

И тъкмо се чудех, кой да бъде девета жертва на благодарностите ми и телефона звънна, за да ме зарибяват на нова телефонна програма. Благодаря на мацката детто искаше да ми продаде нещо, което не ми трябва, затова и аз й подарявам нещо, което не и‘ трябва, не знам какво ще каже за нова гривничка с розови сърчица. Дано да и хареса.

Последната десета жертва на моите благодарности днес е всеки, които прочете този пост. Благодаря  горещо, че имате търпението да прочете всичко до тук, пожелавам ви невероятния успех на холивудските звезди, банковата слетка на Бил Гейтс, замъка на кралица Елизабет 2, ваната на Клеопатра и каквото още се сетите. И като споменах за Клеопатра – не прекалявайте с козматиката – лято е...

Всички жертви на моя психорелакс дарявам със златната светлина на моето сърце и искам като стигнете до тук да сте щастливи... Ако не за друго, поне поста свърши...:)