До тунела и назад

Лято е. Това не е новина. И аз реших да си го прекарам малко по на юг, но после си попромених решението и се позавърнах в родния дом, за три дни. Всичко беше просто прелест – моето си легло, моята си възглавница, моята си къща. Направо приказка. Докато не реших да отида до Благоевград. И........ О, Боже! Ремонт на пътя.

Само преди няколко месеца смениха настилката на прочутия път Е79,

а сега пак копаят.

Това ми припомни вица от тошковото време, когато хората казваха:

„Напред върви валяк и асфалтира, след него Тодор Живков с чуждестранна делегация и се хвали с придобивките на комунизма, а след тях върви трактор и копае, защото са пропуснали да поставят канализацията.”

Но аз както си бях в нашето време и на пътя забелязах огромната опашка от коли, защото някой пак копаеше. Били забравили да поставят изолацията на моста срещу вибрации или нещо такова ми обясниха хората, които ежедневно пътуваха и чакаха на пътя. Хората чакаха в най-голямата жега, а отвън копаеха. По точно копаеха от две седмици. Целият мост беше на дупки.

Вуйна ми, която си беше дошла от Италия през цялото време се възмущаваше. Как може в Италия пътното строителство да се контролира от мафията и пак за една нощ да асфалтират улица, а в България пет дупки за две седмици да не могат да попълнят? Та и аз започвам да се питам кога ще започнем да правим нещата по правилния начин?

Защото ако не се научим скоро, това означава, че някой яко краде, а друг много бързо пере. Просто тогава си помислих, че работниците стоят толкова време на пътя заради някакви европейски пари и не мърдат от там, че ако мине някой сателит да ги снима как работят и така да се докаже на някоя европейска банка как яко бачкаме и колко правилно инвестираме паричките им.

Е, не чакахме много дълго, просто направихме завой и минахме по стария път. Там дупки, колкото щещ, но поне минахме. Така и не разбрах кога ще приключат с ремонта на Е79, но пък ме е страх и да попитам кога ще направят страничния път, за да може хората да пътуват спокойно, когато си решат.

  А някой казваше, че транспортните възли също са измерител за цивилизованост, затова започвам, все по-често, да се питам кога и как започнахме толкова очевадно да изоставаме от цивилизования свят и това защо престана да ни учудва и притеснява? Да не би да е дошло времето да си купим по едно бананово дърво и да се препичаме на слънце с банан в ръка – както се казва:”ХАЙДЕ, обратно на дърветата!!!” Като не ни пука как живеем, поне да не даваме пари за отопление.

Дали ще ни приемат в Африка, като не ставаме за Европата?

П.П. Аз не съм автор на снимките. Всички са взети от интернет.