Днес реших да приключа този пътепис, от една страна, за да не оставям работата си недовършена, а от друга, защото в четвъртък започвам новото пътешествие към лятната емиграция. Заминавам, хора. Известно време ще присъствам тук тихо и от юг...

Пътеписът не е весел, защото и усещането за предстоящо  ми ново пътуване не ме радва ообено. всяка година е като за последно и все пак, никога не е за последно...