- Kакъв ли щеше да бъде света...ако всички оставаме завинаги деца!?

Днес разхождайки се по улицата видях едно дете,
което плачеше...направо крещеше, а след него тичаше
загрижена и объркана майката. Ехото от крясъците му се
чуваше отдалече. Всички минаващи от тълпата се обръщаха
от любопитство... Оказа се, че детето искало сладолед.
Разбира се, то не разбира колко вреден е през декември
хапването на един сладолед. Но въпреки това хлапето
протестираше...за своя избор.
Продължих по улицата и си мисля - хубаво е това от малък
да имаш, да изграждаш своето аз, въпреки тревогата на
загрижената майка.
Прибирам се в къщи и се замислих...
А какъв ли щеше да е света, ако всички завинаги оставаме деца!?
Свят на плач, крясъци, писъци, викове, детски рев и капризи.
Но, може би, щехме да бъдем с най-чистите, невинни сърца...