Езеро

27 май 2010, 21:58 Публикувано в Поезия | 7 коментара , 423 прочита
Сега съм езеро и ми е някак лесно

да отразявам

присъствието ти, макар, че

очите ми са самодивска песен -

красиви,

но все пак, палачи.

Водата е отмила същността ми,

до гладкост,

съвършено равна.

Твърдиш, че ме познаваш.

Аз не вярвам.

Познаваш другата жена,

която днес не съм,

но бях отдавна...