ОТГОВОРНОСТТА ДА СЕ ЖИВЕЕ

В препоръката на  Учителите от Школата на Христос за 2010 година беше изтъкнато като приоритет в развитието на човешката духовна същност, осъзнаването на отговорността да се живее. Сега ще разгледаме по-подробно конкретното съдържание на тази препоръка. Впрочем по-правилно е да се каже изискване или необходимост, вместо препоръка. Защото Ние препоръчваме нещо, което е абсолютно наложително да се развие и наложи на планетата като начин на живот. Отговорността да се живее трябва да се превърне в начин на живот, за да се получи желания резултат. А той е промяна в поведението на хората във всяко едно отношение. Изисква се  пълна ревизия на всичко, което до сега е изграждало човешките взаимоотношения. И това се налага от само себе си. Изисква го самият Живот, за да може той да се развива. Без промяна, няма перспектива, защото сегашният начин на живот води към саморазрушение, към задънена улица.

Отговорността да се живее включва в себе си два основни момента: изграждане на лична позиция (поемане на лична отговорност) и създаване на здрава нравствена основа на Живота. Всичко е взаимно свързано и то дотолкова, че тяхното разделение тук е условно. Няма как да осъзнаеш отговорността да живееш, ако не си съзрял нравствено и ако нямаш моралната сила да заемеш своята лична позиция във всяко от действията, които изграждат твоята житейска биография.

Със своите мисли и действия човек създава реалността, в която живее. Затова той трябва да знае с абсолютно пълна убеденост, че неговите мисли и действия са средството, чрез което той създава или руши. Всеки е отговорен за мисълта, която е излъчил в пространството, защото тя е енергийно въплъщение на идеята, която ръководи човешките действия. Мисълта не е нещо затворено само в човешката глава. Човешкият мозък е изключително силно, но все още неопознато средство за създаване на живот. Мозъкът има свойство  както да приема, така и да създава мисли. Той може да изпълнява  и да извършва съзнателно или несъзнателно много действия. С тези свои способности той е съпричастен към средата, в която се намира. Това означава, че в някаква степен човек се влияе от заобикалящата го информационна среда. Всеки трябва да знае, че пространството, колкото и необятно да е то, е наситено с информация. Тя е от всякакъв род и това е обяснявано в други теми. В конкретния случай искаме да подчертаем, че е важно всеки човек да знае, че неговите мисли също могат да се движат в пространството, така както и всякаква друга информация. Това, което е сходно с твоята нагласа за живот, с твоите мисли, то може да дойде при теб. Затова всеки човек трябва да е много внимателен когато предприема някакво действие или взема някакво решение. Преди всичко той трябва да е убеден, че това е неговото решение или действие, а не влиянието на заобикалящата го информационна среда. Затова, Ние Учителите, призоваваме за будно съзнание. Будно съзнание означава да си наясно със себе си какво и защо го правиш. Това означава още да живееш с разбиране, за което са нужни основни знания за живота. Така че първата необходимост свързана с отговорността да се живее изисква просветеност. Човек трябва да е просветен, което означава да познава основните правила, които определят неговото място в живота и връзката му със средата, в която живее. На книжния пазар има много литература, която дава необходимите познания. Всеки може да прочете и да се ограмоти. Ние сега ще кажем само, че основният херметически принцип известен като закон за резонанса има основополагащо действие в човешкия живот. Той гласи: подобното привлича подобно. И от тук следва другото изискване свързано с отговорността да се живее. То е самоопределението. Но, за да може да се самоопредели, човек трябва да познава не само заобикалящата го среда, но преди всичко себе си. Значи първо е самопознанието и след това идва самоопределението. Тук ще изтъкнем, че в тази насока нищо друго не върши така добре работа както вярата – вярата в собствените възможности и вярата в Доброто. Човече, знай и помни, че твоята вяра е твоя сила. Ти ще имаш моралната сила да побеждаваш трудностите в живота си, само ако се ръководиш  от това правило.

Съществено важният извод, който следва от казаното до тук е:

човек трябва да се стреми да опознае себе си, което означава да познава своите умствени способности и умения. Като си наясно с този съществен момент, да имаш желанието да опознаваш добродетелите, за да постигнеш нравствена чистота и морална сила. Стигнеш ли до тук ще можеш да се самоопределиш, т.е. да избереш посоката, в която ще се развиваш. Това вече ти дава възможност да имаш лична позиция за нещата от живота. Личната позиция е в основата на отговорността да се живее. И това е така защото като изразиш своето лично отношение, ти ще застанеш на определена страна, т.е. ще заемеш позиция, чрез която ще участваш в живота. Ти вече си фактор, който съгражда или руши – нещо, което зависи само от твоя избор.

Спори се напоследък в коя епоха живее сега човечеството. Очаква се идването на Водолея като спасителната сила, която ще донесе благоприятните условия и добруването в живота. Едва ли не планетите ще подредят обстоятелствата, а хората ще се ползват от тях. Това не е правилно обяснение на периода, в който се намираме и изобщо на живота. Вярно е, че планетите имат своето влияние и оказват въздействие върху живота на Земята, но не забравяйте, че подобното привлича подобно. Тук работи и другият принцип: каквото е горе, това е и долу, т.е. каквото на небето, то е и на земята. Влиянието, което оказват планетите може само да подсили основните тенденции в развитието на обществото. Ако вземем предвид влиянието на Марс, ще знаем, че ако съществува агресивност в обществото, тя ще се засили; ако има проявена любов и вземем предвид влиянието на Венера, любовта  ще се прояви в по-голяма степен. Ретроградната планета ще осуети замислите и действията на този, който се колебае, на този на когото не достига увереност и предвидливост и т.н. Така че правилното обяснение в случая е свързано с човешката воля. Ако имаш воля за живот - ще живееш, ако си страхлив и малодушен – ще страдаш. От теб зависи, от това колко и какво познаваш от живота. Желанието да опознаваш света ще ти отвори очите да виждаш повече. Но не може всичко наведнъж да се види и опознае. Затова човек се учи цял живот и първостепенно значение има тук умението му да подрежда знанията си когато се ползва от тях. Хаотичното четене, многото натъпкана информация наведнъж в главата, не вършат работа. Трябва последователно, с търпение,  внимание и любов да се възприема света.

Това, за което говорим сега – знания и себепознание, имат съществено отношение и към още едно изключително по своето значение правило. То е известно като закон за кармата, или това е закона за причината и следствието. Знаещият, просветеният човек ще греши по-малко. Например като знаеш, че е в човешките възможности да  овладяваш състоянието, в което се намираш и ако имаш необходимата вяра в собствените си сили, ще можеш да овладееш затормозяващото състояние, в което по една или друга причина си попаднал. Много важно е също да  знаеш, че в силно възбудено състояние,  в силна емоционална приповдигнатост, човек не трябва да взема съдбоносни за живота си решения. С разбунтувани чувства, решения не се вземат. Ето тези, но и още много други знания са необходими, за да не повтаря човек грешките си. А това означава, че така той няма да предизвиква причини, чиито следствия ще му създават страдания. Това е то да познаваш закона за причината и следствието. Да знаеш, че като престанеш да грешиш, ще изчистиш кармичната си обремененост.

Всичко, което казахме до тук има отношение към отговорността да живееш, защото е свързано с изначалните, с основополагащите истини, които определят начина на живот: себепознание, самоопределение, вяра в собствените сили, нравствена чистота. Ето тези толкова познати и уж простички неща все още не са осъзнати като правилата, които могат да помогнат на човечеството да се освободи от грешките, които сега определят живота му. Едва когато всеки приеме личната си отговорност за всяка своя мисъл и всяко свое действие, в името на Доброто, светът може да се промени. Човечеството сега носи тежкото бреме на отговорността за бъдещето на Живота, бъдещето на идните поколения. Ще направят ли хората така, че да се задейства с пълна сила закона за причината и следствието? Кармата, (причините и обстоятелствата), които сега създава човешкият ум със своята себичност, със възгордяването си и нежеланието да приеме истината за живота, може да унищожи перспективата за идните поколения. Кой може да прости подобна безотговорност?!!

 Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com