Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Това е допълнена версия на един мейл, който писах днес до себе си :) от GSM-a , докато висях пред разни заключени врати.
Отностно българското висше образУвание
Май именно в образувание се е превърнало, такова, чиято единствена цел е самото съществуване, а не както се предполага образоване и помагане в развитието на младото поколение. Конкретния повод за недоволство е днешния изпит. Дисциплината е свързана с интересите ми, още повече че пряко се припокрива с работата, с която си вадя хляба. Съответно дават въпросите, пиша каквото знам по тях, предавам си работата пръв и сядам да ме изпитват устно. При което: Доцента, прочитайки не повече от 5 реда: "Колега, тук няма формулите които аз съм дал. Схемите ви не са същите като моите а половината неща даже не съм ги преподавал. Слаб колега. Даже няма да ви питам тъй като е ясно че нищо не знаете и сте дошли неподготвен".
Не ми е проблем двойката - и преди съм имал и сигурно още ще имам. Кофтито е, че въпросният доцент, който се предполага че трябва да ме насърчава да се усъвършенствам и да подпомага развитието ми е толкова ограничен, че не осъзнава тази своя роля или което е още по-лошо я разбира но съзнателно ме възпрепятства.
Горното написах днес, а сега продължавам. След това изказване на доцента аз го попитах, дали ако даден въпрос не е развит както на лекциите това го прави неверен (от гледна точка на изпита), на което не получих отговор, бил той положителен или отрицателен. След това с възможно най-спокоен тон споделих някой свои мисли по въпросите на провеждане на обучението, изпитите и закостенялостта на преподавателите, а също така че съм твърдо убеден в знанията си и ако въпросния преподавател не желае да ме изпита, смятам да се възползвам от правото си да искам да ме изпита комисия. На което той отговори, че тази молба първо трябва да мине през декана на факултета, който по стечение на обстоятелствата е той самия, и че няма да бъде одобрена. След което двамата културно си пожелахме успех, аз си излязох а той продължи с изпита.
И сега съм поставен пред дилемата: дали да се явя на поправката, сякаш нищо не е станало или да подам молба за комисия до декана и ако тя бъде отхвърлена евентуално да търся съдействие от по-висши инстанции, използвайки факта, че лицето, от което се оплаквам и лицето, разгледало молбата ми е едно и също(макар и в различни роли - веднъж като преподавател, втори път като административен ръководител)
А, и още нещо. Всички други, явили се на този изпит го взеха успешно, дори тези, които сутринта не знаеха на какво се явяват... също така, може би поради горното, въпросния доцент е прочел в последствие писмената ми работа и изпрати хора да ме викнат за да ме изпита... не отидох
И така, менния, препоръки, коментари?
Не искам да го казвам, но уви, голяма част от българите сме овчици. Гледаме да се уредим, да минем, пък ако може някой друг да надигне глас. Но така, няма да се оправи нашата страна, ако всеки така разсъждава. Когато подавах жалба срещу автобусен шофьор, баща ми каза: "Недей, нека някой друг да направи това! Не си създавай ядове!". Ядове нямах, шофьора бе наказан. Споделих това с още няколко души, те също подадоха жалби в моменти, в които станаха свидетели на брутални изцепки по линия 94 в София. Писах писмо до Господари на Ефира - направиха им засада как подминават една от спирките на която аз лично съм чакал с часове в студа заедно с много други студенти (аз не я видях за съжаление, разбрах за предаването два месеца по-късно, това ми го разказаха трима души, които са го гледали).
Сега се возя в 94, идва редовно...шофьорите са културни и не си позволяват същите своеволия. Извод: когато нещо се направи, когато се протестира, може и да има ефект, нали? И от това се радват много хора.
Тъй че моя съвет е ако можеш протестирай. Така ще направиш добро на много други след теб, а ти самия ще се чувстваш горд от себе си.
Teri
Е, добре, защо не погледнеш на нещата от друг ъгъл. Остави глобалните проблеми с образованието - ако натриеш носа на въпросния доцент, те няма да се решат. Даже и на всички доценти да се натрият носовете, пак няма да се решат.
В случая, проблемът е твой. Раздразнен бил от нещо човекът, изкарал си го от теб. Ти никога ли не правиш така? После се успокоил и решил друго. Защо не му даде шанс, а най-вече - защо на себе си не даде шанс? Искаш ли диплома или не? Или предпочиташ да се правиш на герой? Такъв е се ла ви, както се казва. Някой да ти е учил, че всичко е, както ти го мислиш за правилно?
Сори, че съм в дисонанс! Обикновено, на такива места човек "чува" само това, което иска да чуе... Ама ти си носиш последствията.
Знам точно какво имаш предвид. Искрено се надявам нещата да протечат по правилен начин при теб и да успееш да получиш някаква справедливост.
Имах подобен случай, всъщност направо идентичен. След като ме скъсаха първия път на един изпит, за който признавам си не бях учила, вторият път се явявам изяла учебника:о), при което пак получавам двойка. Изключително изнервена, бих могла да кажа направо бясна, отидох да се разправям. След като въпросния професор ми прочете работата пред мен (смея да твърдя, че я четеше за първи път), ми каза, че ми липсва една таблица за данните за продажбите на пшеница от 1994 година и определението за лицензия не е на първа страница и затова имам двойка. Надали тия неща ви говорят нещо - става въпрос за таблица, която очевидно не е вече адекватна, а за вторият аргумент ...нямам думи. След като се разправяхме известно време и аз му казах, че ще подам молба за преразглеждане, си излязох трепереща от яд и безсилие от кабинета. След това като говорих с колегите си,се оказа същото - че той е председател на комисията, която ще ми преразглежда работата. Аз не подадох молба и взех изпита на следващата сесия поради простата причина, че титулярът се беше сменил . Така че искрено ти пожелавам да успееш да се справиш и браво, че си се захванал изобщо!
Първо с развитието по случая. Днес за мое огромно неудоволствие нямах възможност да подам молбата - бях отсъствал два дни от работата и се беше натрупало прекалено много за да се разкарвам, а в обедната почивка открих че, о изненада, и канцеларията на университета е в обедна почивка. Утре заминавам в командировка така че най-рано в понеделник мога да пусна молбата, а до тогава не се знае какво ще ми скимне...Иначе всички, или поне по-голямата част от нещата които си написала по-горе минават и през моята глава и в момента. Но от другата страна пък стои доцента с неговата реплика "Аз като декан няма да намеря основания и ще отхвърля молбата без разглеждане"(май на това му викат злоупотреба с власт) и "вие нищо не знаете, няма какво да ви питам". Последното може би ме засегна най-много поради причини, които ако почна да обяснявам ще излезе цяло есе по въпроса.
И така, за добро или лошо, развръзката се отлага до понеделник.
PS. Благодаря за различното мнение ;)
Според правилника на университета засегнатият преподавател няма право да влиза в състава на комисията... Но като спомена за друг преподавател, който те е изпитал в последствие, се сетих за двете идеи, които ми дойдоха днес. Първата е, пак според правилника, че ако двама или повече преподаватели ми водят съответната дисциплина(както е е случая), аз мога да определя при кого да се явя на изпит. И последното, което май все повече ми допада, е при първа възможност да се срещна неформално с въпросния преподавател, да поговорим като зрели хора и да си изясним позициите - така нищо не губя а въпроса може да се реши без излишни нерви.
Най-важното е в случая да минеш без много хабене на нерви, стига да стане, естествено. Защото аз примерно после няколко дни бях на билкови успокоителни и досега като го видя тоя преподавател и се разтрепервам цялата.
А иначе и аз гледах правилника, ама такова нещо относно комисиите по преразглеждане на оценки не намерих и се отказах. Дано да си прав. Трябва да провериш само дали няма някакъв срок след изпита, в който задължително трябва да се подаде и да не го изпуснеш.
Разбирам те - владееш си материята, чувстваш се сигурен в себе си и - такъв удар! Гадна ситуация...
Късмет!
На първо място държа да ти кажа, diver_in_the_depth, едно много голямо БРАВО, с три удивителни. Мисля, че твоите действия в търсене на справедливост ще донесат удовлетворение на повечето блогери, които четат това. Въпреки, че усилията ще са си изцяло твои, споредлената радост от тях, така да се каже, ще е и наша. Защото е поредното доказателство, че все още има хора с по-активни граждански позиции.
Колкото до съвети от типа на "гледай да не се нервираш", не мисля, че това трябва да е водещо. Естествено, не бива случката да става причина за нервен срив, но за съжаление в България много от важните победи за справедливостта минават през доста нерви. Такава ни е системата просто. Повечето хора, отново за голямо съжаление, си казват "Какво ще се разправям сега" и се оставят на абсолютния произвол на другите. А другите не винаги се държат като морални, етични, честни, разумни или дори като човешки същества. Примерите, на които съм била свидетел, варират от най-елементарни неща, като например мой приятел, който не смее да каже на сервитьора/ката, че му е сбъркала поръчката, до други по-сериозни случаи (грубо нарушени авторки права, неплащане на хонорари и т.н.), когато потърпевшият не си търси правата, отново за да не се разправял.
Относно конкретния случай, изпитът ти, той е събирателен за много подобни студентски злощастия (да чукна на дърво, не съм преживявала подобни). И искрено се надявам този път практиката да покаже, че студентите могат реално да защитават правата си. Защото преподавателската колегия в нашите университети, особено разни професорски светила, много често са коне с капаци като онзи доцент, срещу когото се бориш. Главите и учебниците им са пълни с овехтяла информация, но приемат като лична обида, ако някой студент (представи си!) излезе с информация от друг източник, макар и по-актуална.
Пожелавам ти УСПЕХ !!!
Мише
Мишенце, не е баш точно така, миличка. Ученето не е като да си седиш в заведение и да правиш забележки на сервитьорката. Ако ти знаеш повече от професора, защо си се записала да учиш при него (имам предвид в този ВУЗ)? А ВУЗът си има правила, има програми и професорът е длъжен да ги изпълнява. Само отчасти ти можеш (имаш информацията, компетенциите) да съдиш, доколко той е прав и доколко не. Младежката революционност може да бъде хубаво нещо, но само донякъде. Ти откъде си толкова сигурна, че точно твоето мнение е правилното, че точно твоята позиция е моралната и т.н. Защото са твоите? Ами то и за другите е така.
P.S. Да няма недоразумение - нито съм преподавател, нито имам близък такъв. И съм съгласна, че много от преподавателите са ограничени в интелектуално отношение :)
... ставаше въпрос. За това, че някои хора не смеят най-малкото нещо да направят в защита на своето право, да не би някой да им каже нещо. Не беше сравнителна характеристика на услугите предлагани в заведения за обществено хранене и тези, които предоставят ВУЗ-овете. Може би, anispin, си чела малко диагонално коментара ми, който признавам, беше доста дългичък. Но как успя да вземеш най-маловажното и да го изведеш в увод, не ми е ясно?
А относно избора на ВУЗ, не ме карай да се смея. Ако в страната има 200 ВУЗ-а, заплащането в тях е относително еднакво, дипломите са относително равносилни и дадена специалност се предлага в поне 2/3 от тях, да избираш. Но не е така. Аз лично не се оплаквам от образованието, което съм получила, както в училище, така и в университета. Но в някои случаи проявата на оригиналност и представянето на информацията по малко по-различен начин биват санкционирани. Виждала съм как това е правено с мои съученици и колеги.
По въпроса за моралното и неморалното, за правилното и неправилното, има си едни фиксирани ценности и правила, чието нарушаване, в цивилизованите общества, се смята за неморално и неправилно и в повечето случаи е наказуемо, по закон. Мисля, че по правило не е редно една институция да разглежда жалба срещу самата себе си, тъй в този случай за безпристрастност не може да става и дума.
Иначе съм съгласна, че и преподавателите също са хора, и те имат лоши дни. Но в България по-често някак така се случва, че в отношението преподавател-учащ те са в позицята на по-силните. Но същевременно са и на работа, не бива да забравяме това. Ако аз в моята работа си позволявам да показвам кога точно са ми лошите дни прекалено често, да си го изкарвам на колеги или други хора, с които работя, какво ще се случи? А какво се случва, когато преподавател често е в лошо настроение и студентите разбират това на гърба си?
И двете страни имат права и задължения.
Мише, тръгнах да ти отговарям и firefox-а ми "прегря". Докато го включа наново, излязох от темата :) Нещо се опитвах да ти обяснявам за правилата и ценностите, ама нейсе. Друг път :)
Едно време основно нещо от тия, които усвояваха възпитаниците на ВИТИЗ (сега НАТФИЗ), беше умението да провокират. Много полезно уменее. Тъй като не съм завършила ВИТИЗ (съответно НАТФИЗ), трябваше сама да си го култивирам. И понеже не е придобито по проработена методика, сигурно нещо не е съвсем както трябва... с това умение, де. :)
Smiatam, che e dobre da podadesh molbata. Napravi go za sebe si. Nishto ne gubish. Mojesh samo da spechelish.
Uspeh
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!