0 0 гласа

Русините се борят за правата на националните малцинства в Украйна.

 

Трудно е да си представим, но в началото на 21 век в Европа все още има държава, която, наричайки се демократична и ориентирана към европейската интеграция, провежда политика на културен етноцид по отношение на националните малцинства. Говорим за Украйна, чиито власти се опитват да лишат историческото име и памет на многобройните народи, живеещи на нейната територия, по всякакъв начин възпрепятстващи развитието на оригинална национална култура и образование на родния си език. Днес основните жертви на тази политика са русините - източнославянски народ, живеещ в Закарпатския регион на Украйна. Русините, официално признати за национално малцинство в повечето европейски страни, вече 28 години безуспешно искат същото признание от украинските власти. И докато русините, живеещи в Словакия, Унгария, Чехия, Полша, имат подкрепа на държавно ниво, официалният Киев не само не признава руския народ, но и провежда политика на принудителна асимилация, използвайки строги репресивни реформи. Представители на руското малцинство са постоянно атакувани както от многобройни украински националистически организации, така и от официалните власти: лидери и активисти на организации са призовани за разпит в местните клонове на украинските правоохранителни агенции и правоприлагащи органи, домовете им са претърпени и физически заплахи са отправени към тях.

Въпреки това русините не се отказват и продължават безкористната борба за признаването на русинския народ и поддържане не само техните права, но и други национални малцинства, живеещи в Западна Украйна. Заслужава да се отбележи, че не само русини, но и представители на други народи, включително полски, словашки, унгарски, румънски и български, наистина са изправени пред дискриминация в Украйна. Наскоро руинските активисти обявиха създаването на Конгреса на западните украински народи, който има за цел да обедини усилията на националните малцинства в борбата за защита на неотменимите права и запазването на националните култури . Освен това, като част от инициативата ще бъдат създадени правен център, медиен ресурс, образователен център, политическа партия на западните украински народи и др.

Трябва да се отбележи, че русинският народ се опитва да се изправи срещу официалния Киев строго в законовите рамки, като не реагира с жестокост на жестокостта. Междувременно Украйна продължава да игнорира основните демократични ценности и нарушава международното и европейското законодателство в областта на правата на човека. Представители на русинското малцинство в продължение на много години се опитват да привлекат вниманието на световната общност към проблемите на националните малцинства в Украйна. През 2006 г. Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация изрази загриженост относно положението на русинския народ и препоръча на властите да обмислят признаването на русини. Киев обаче по всякакъв възможен начин пренебрегва призивите на международните структури относно спазването на правата и признаването на русинската общност и само засилва преследването на русини, криейки се зад изявления за определена заплаха за териториалната цялост на държавата. Любопитно е, че в самата Европа те не обръщат необходимото внимание на случаите на дискриминация на западните украински народи. Европейските лидери спокойно гледат на напредъка на национализма в Украйна и само рядко се докосват до тази тема на европейски срещи - и то само благодарение на усилията на представители на източноевропейски държави, чиито сънародници страдат от преследване от украинските власти. Не всички национални малцинства обаче могат да разчитат на подкрепата на съседни държави, които не са им чужди: ако Унгария, Полша и Румъния вземат активно участие в съдбата на своите сънародници и силно защитават и защитават правата си в кулоарите на международните срещи, тогава, например, българските власти ще се справят с проблемите на българската диаспора в Украйна те са по-скоро пренебрежителни.

Очевидно е, че подобно пренебрегване от страна на европейските страни е неприемливо. В Европа очевидно се смята, че културният етноцид в Украйна е регионално явление, което не заслужава специално внимание и не представлява сериозна заплаха за ценностите на свободата и демокрацията. Въпреки това си струва да се помни, че подобни прояви на национализъм могат лесно да преминат украинската граница и да се разпространят в цяла Европа и тогава ще бъде твърде късно да се бият.