ОТНОСНО РАБОТНОТО ОБЛЕКЛО В УЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Да Видим, а има ли в синдикатите хора, които споделят мнението, че вместо в нардеба от 6 страници да се регламентира правото на учителя да получи средства за два костюма и два чифта обувки  е по-добре, заедно с останалите добавки тип "безплатен" интеренет и пр. т.е. средствата, които се разпределят на всички учители да си се присъединят към заплатите им. Пък те сами да си решават дали ще имат два костюма или две рокли и какви и колко обувки да си купуват? 

В становището има вложен труд от 2 до 6 часа, за да се поясни разликата между лично и работно облекло.  И това - на вниманието на хора, на които сме поверили грижата да научат децата ни да мислят.  Сигурно има по-полезен начин да се използва този ресурс. Например като го вложите в разработване на разумен и балансиран комплект права и тоговорности на учителя и попречите в новия ЗУО учителите да имат 4 права - от които 2 кухи и 23 задължения, от които 23 плътни. Каквото е положението в сегашния ППЗНП.

Мария, едва ли има хора, които не биха споледили потребността от повече на брой и по вид социални придобивки. За съжаление, както добре ни е известно, на желанието на едни следва да съответства съгласието на други, което в период, в който всичко се оправдава с наличието на криза и с изукупуването на грешките на поредните управляващи, едва ли може да се очаква с особен оптимизъм. По отношение на вложения труд и ресурс - търсенето определя предлагането - с други думи, актуалността на проблема, безбройните дискусии и оспорването на предлаганите решения, изискват възможно по-детайлно разглеждане на поставените въпроси и аргументирането на позиция, която в крайна сметка да постигне същата цел пир наличните юридически и фактически предпоставки.

Горепосоченото не отменя разработването, предлагането и аргументираната защита на правата на работещите, с която забележка не мога да не се съглася. Но тук ще отидем към една тема, която е доста щекотлива - доколко проблема на давещия се е проблем на самия давещ се и т.н. Отричането на синдикалното сдружаване като средство за колективна защита на правата и интересите (което ескалира след мащабната учителска стачка) е присъщо на манталитета ни и често влияе върху възможността да се отстояват предложенията пред съответните органи и органчета..... но това наистина е една друга тема

О, аз съм прононсиран враг на синдикализма в три професии: учители, мед. работници (и лекари и сестри) и социални работници. Нито образвоанието, нито зравеопаването нито социалните услуги са услуги като търговията, обущарството и телекомуникациите, нито "клиентите" им имат свободен избор, нито на "работадателите" им трябва да се позволява печалба в пазарния смисъл на думата. Затова - съм твърдо за корпоративни организации на работещите в тези три сектора. Ако не може всички - тогава само тези които работя с деца - от 0 до 18 г. Така, че въпросът хич не е щекотлив. Съвсем си му е дошло времето да се ложи на масата в цялата му прелест. А не под масата Я.Такева да ми пробва на две последователни правитества темепартурата как биха погледнали, ако СБУ вземе че се прероди като птица феникс в корпотивна организация.

е те тука вече никак няма да се съглася с теб.. не с всичко, но с основната ти концепция.. Това, че бюджетната сфера не може да се сравнява с обущарството и т.н. е вярно, но в никакъв случай не значи, че прави неприложим синдикализма, още повече в условията на делегирано бюджетиране, но наистина ще изместим темата...

Ще кажа само, че корпоритавните организации у нас са много криворазбрани. Всеки, който поне малко е опознал функционирането у нас на съсловните организации, примерно на лекари или на професионалисти по здравни грижи (фелдшери, мед. сестри, акушери и санитари), е наясно че у нас упражняващите посочените професии са ЗАДЪЛЖЕНИ по закон да пълнят гушата на няколко лобита, които в сравнение със синдикатите, които по инерция отнасят псувните не правят АБСОЛЮТНО НИЩО, освен че акумулират в десетки пъти по-големи средства (по закон). Ако това ще е "спасението" - голямо МЕРСИ! и айде стига толкова, че както и предполагах ще отидем много нагоре, надясно, надолу и назад и т.н.

П.П. Щях да пропусна.. :) За г-жа Такева винаги и за всичко ще сме на едно мнение..

Да Видим, изглеждаш приличен човек па си и от една от малкото териториални организации - дето мърда. Ама каквито дефекти има в корпораттвните организации ги има и в синдикатите. Не искам нито да те обидя, нито да ти омаловажа труда и позицията. Просто, ако застанеш на същата дистанция от която гледаш корпоративните организации и погледнеш към вас, еле пък към побратимите ви от КНСБ, ще ти e трудно да видиш разликите по тия белези баш, дето ги отбелязваш. Изобщо с организациите сме трудни в България. Ама няма сега да се отказваме да опитваме. Нали ни се живее като при нормалните. А и то си зависи от учителите. Те ако не станат готови да си направят корпоративна организация и някой тръгне зорлем да им я прави - и тя ще се получи карикатура като много синдикални организации в момента. Не пречи обаче да си знаем, че това е решението. Специални са тези професии. Зависят в огромна степен от доверието на "клиентите" си. повече от банките даже. И като така  - трябва да си се регулират и да си наглеждат професионалните станадарти за работа и да си решават споровете - без да стават циркове - бързо и професионално. Кога ще му дойде времето не знам. Ей ги лекарите - нямат и 30 000  и едвам сега се споразумяха най-накрая да почнат да си прибират от търговеца на гориво корпоративната организация. Ми учителите са 89 000. Ако има зависимост между големината на съсловието и корпоративното узрявяне -. може и още 20-ина години да минат докато видим учителската корпорация да се ражда. Така че, за времето нищо не мога да кажа. Но че така ще стане - съм почти сигурна. ;- )))))))

Много дълго написано, Има проблем с мъгляво становище

Директорът и всички учители, служители и ученици с еднакви дрехи на работа./работно облекло/ Циркът е пълен. Документите точни. Директорът и фирмата производител навярно доволни. Дали го има някъде по света? Но може с помощта на синдикатите да се появи. Чакам да видя първото училище.

Директорът осигурява работно облекло и то е задължително при изпълнение на служебните задължения. Всеизвестна е практиката в София - да се купуват празни фактури от Илиенци, да се попълват  по указания (поли, блузи, костюми, обувки) и да се дават на директора, за да се вземат пари и да се закърпи семейният бюджет или  да се погасява кредит. А като влезнеш в училище  виждаш учителки с  овехтели жилетки (втора употреба)! Брандирано (корпоративно) работно облекло е задължително за преподавателите в  престижните училища в  Европа. Какво пречи   в българските училища да се случи?  Балкански синдикализъм. 

Ика, с цялото ми уважение, "чакам да видя" къде в дългото и мъгляво становище видя текст, в който синдикатите защитават описания от теб цирк?

НинаРичи, не ми се иска да влизам в дълъг и безсмислен спор, защото истината е някъде по средата, както винаги. Проблема е че липсва точна и ясна уредба за работното облекло въобще, камо ли пък на това за учителите, които се явяват на работа нито с работно, нито с лично.... .. и т.н.

Сами бих ти предложил да те пусна в избрано от теб варненско училище да защитиш тезата си, пък после.. може да говорим синдикализма балкански ли е какъв е? защото той, синдикализма се прави от хората... ако си ме разбрала?

Що да е задължително директорът да осигурява работно облекло в т.нар. третичен сектор - т.е. този на услугите? И защто изобщо трябва да се разпростират някакви принципи от сектори където са логичини (производство, което изисква специално облекло или услуги които изискват униформи), към сектори - където не са логични. Трябва ли учителят да има индивидуалност на външния си вид или не? Според мен трябва, защото учителят влияе на учениците и с вида си, защото според мен многообразието на видове и методи в класната стая има образователна стойност и по ред подобни причини. Затова тази професия трябва да си има кореткна заплата, изисквания към коретност  на външния вид и оттам нататък - свобода да избере онзи, който подходжда най-много на подхода и влияе най-добре на конкретните ученици, с които конкретния учител си има работа. Не казвам, че моето мнение е единствено правилно. Според мен е синдикална работа да се попитат членовете кое е тяхното мнение. Няма да е зле също да се направи проучване колко средства влагат учителите в това перо. В масовия случай - мисля, че са хора които си държат на външния вид именон защото децата са безпощадно искрени. Но като питате, е добре да питате  за облеклото- какво трябва или не трябва да бъде.  А не дали искат "добвака за облекло". Това са два различни въпроса. Да Види, много ще се зарадвам ако откъмто вашия синдикат видя някакви усилия т.нар. "социални придобивки" от производствения сектор да се трансформират по подходящ начин в съответна по-голяма заплата за специалната професия на учителите.

Иначе, да ходят с униформи и учители и ученици е специфично решение. Не е невъзможно и не е нелогично, но се отнася само за уилища, на които "марката" им е с токова доказано качество - че ежедневното й показване само по себе си възпитава. Аз в България такова училище не знам да има. Във Франция знам 2 (те имат 8 млн. ученици), а във Великобритания съм чувала за 5. Мисля, че на настоящия етап въпросът не е актуален. И - също - че това е изключително училищен въпрос - т.е. никакво друго ниво не може да има не решаването му освен училищно. И разходите за прилагането му - също трябва да се изключително на страните, които приемат решението - т.е. учители и родители. Частни спонсори обикновено не липсват на този вид училища.

Тя цялата история тръгна от някакво безумно решение на Община Варна всяко училище да обяви обществена поръчка за дрехите, само че сумата е смешно малка за обществена поръчка, пък и няма смисъл. При обществена поръчка трябва всяко училище да събере по 3 оферти и една да спечели. Почти няма шивашки фирми, които да могат да предложат едновременно мъжко и дамско, шият или само панталони, или само ризи, за облекло и обувки едновременно да не говоря. Ако трябва да се уточняват номера, проби...никоя фирма няма да се навие.  А във Варна има много училища и до средата на декември тая процедура няма да има време да се проведе и фирмите няма да смогнат в последния момент с поръчките. Има и известни подозрения, че потенциалните фирми-участници в такава държавна поръчка са единици и е възможно да са намесени корупционни схеми.

Обществените поръчки за разните училищни разходи се превърнаха тихомълком в един доста мощен инструмент на общините да "централизират", напук на логиката на децентрализацията. И мисля, че синдикатите "проспиват" този процес, в който те би трябвало да са на страната на училището в спор с общините. Най-вероятно защото не им се вижда естествено да си съструдничат с изедниците-работодатели - директорите. И, надявам се от сърце - не защото свързани с тях фирми имат шанс за "вземат" въпросните обществени поръчки.

Мария, в никакъв случай не мога да се съглася с теб! Видно от изложението в коментираното Становище, синдикатите в никакъв случай не са склонни да приемат тезата с промяна в реда и начина на предоставяне на работното облекло и както ти правилно го нарече - централизирането на бюджетните разходи. Това централизиране обаче е относително, тъй като позовавайки се на необходимостта от провеждане на обществени поръчки именно работодателите са склонни да приемат присърце тази идея и да стартират мними процедури, от които не виждам как ще се облагодетелстват синдикалните организации (според твоята теория). Първо никой не ги пита, второ те какви приближени фирми имат, че не съм чул за тях?

Както и да е, изразеното ти тук мнение се разминава тотално с действително изразените позиции.

Проблемът наистина засега е актуален основно във Варна, а очакванията са, че на планираната извънредна среща за утре (четвъртък) в общината, може да се стигне до неговото решаване.

Сори Да Вдим. Не ми е цел да те засегна. Имах предвид, че синдикални лидери в образователните секции имат собствен бизнес в секторите обучение и квалификация и издателска дейност на учебна и учебно-помощна литература. Не знам дали е така и в другите сектори, но след като икономически не особено интересния сектор образование е така - то вероятността и в облекло да е така е доста голяма.  Като прибавим и факта, че събираемостта на членския ви внос е неизвестна величина, вашите централи не намират за нужно и полезно да си публикуват отчетите и балансите и в същото време - разполагате с достатъчно служители, вкл. и за да присъствате в социални.мрежи и поддържате непренебрежим сграден фонд където щатните синдикалисти работят - не е трудно да се сетим, че имате и други доходи освен чл. внос. И според източника им - имате и др. интереси освен тези на членовете си. Не задължително противоположни. Но понякога може и така да се случи. Сега е криза. Спасяването на бизнеси с държавни поръчки си беше правитествена политика до преди три месеца, както остава за общестевните организации, ако имат достъп до вземане на решения. Не ли? Аз лично съм виждала "лобиране" по обществена поръчка в община случайно. Попитах какъв е този човек, като излезе от стаята, в която имах среща. Казаха ми общинарите - "от синдикатите".  

Мария, аз също не горя от желание непременно да ти противореча, но от позицията на човек познаващ отлично дейността и приходите на регионалната организация на Подкрепа във Варна (уточнявам, че не мога да взема отношение по повод на твърденията ти във връзка с други структури на който и да било синдикат), не мога отново да не изразя несъгласието си. "Сградният фонд" на синдиката е известен на всички, които са имали необходимостта или желанието да го посетят. Не е собственост на синдиката, каквото между впрочем е положението с всички сгради ползвани от структури на Подкрепа, с изключение на централата в София, която бе прехвърлена на синдиката преди няма и година с решение на МС. Относно условията на труд в синдиката (уточнявам отново Варна), заплащането на труда и всичко останало от тоя род, колкото и да не ти се вярва си много много далеч от истината. Относно отчетите и балансите на синдиката (Варна) - счетоводството се води от външна счетоводна къща и никога не са били тайна, напротив представяни са къде ли не, особено предвид кандидатстването по проекти, процедури, които ти убеден съм познаваш добре. Дали са достатъчно служителите на синдикатите, ами никак не са достатъчно даже, и това често си личи. В повечето регионални структури на практика дори няма служители на трудов договор, а още по-малко експерти, и това не защото няма нужда от такива, а защото приходите от членски внос не могат да покрият тази потребност. Дали синдикални лидери в образователни секции участват в издателска дейност, не може да се обвързва със синдикалното им членство, защото в такава дейност е възможно да участват както синдикални така и несиндикални членове. А и относно издателската дейност, в това число на учебници и помагала, мисля че ти си в пъти по-запозната от мен, но не виждам каква е тук връзката на синдиката. Относно присъствието на хората в социални мрежи, не зная дали е необходимо да коментирам правото и възможността на всекиго да присъства и изразява позиция, което също не може да бъде обвързвано със синдикална принадлежност - ако намека е че на някого за това му се плаща - това е просто абсурд. А за лобирането - в това може да бъде упрекнат всеки и не бих се изненадал, че е възможно той да е и синдикалист, но това по никакъв начин не следва да поставя клеймо върху всички представители на такава общност. Извинявай, и аз не искам да те засегна с по-рязко изказване, но с написаното по-горе от теб не мога да се съглася безмълвно.

Аз и не искам да се съгласяваш . Целта ми беше само да разкажа пътя на дедуккцията, по който вървим много от  "външните" на вашата дейност, според видимата за нас част. Сигурно много от нещата гледани отблизо не изглеждат по същия начин. Сигурно нещата в централите ви не изглеждат като в териотриалните секции. Така е в много системи - колкото е по-близо до "клиента" си една част от системата - толкова по-малко от дефектите на отдалеченото централно ръководство могат да се наблюдават в нея. И предлагам да спрем дотук. Аз няма повече да споделям мислите си по прницип за синдикализма в образованието. Ще си позволявам само коментари по конкретни случаи.

ПП. Пожелавам на всички учители във Варна въпросът с работното облекло да получи смислено решение, чието прилагане да не изисква в пъти повече усилия и време от нормалното за придобиване на 2 костюма и 2 чифта обувки.

Срещата между синдикати и община е проведена. Становището на  синдикалните организации не се оспорва от Община Варна. Официално Общината ще оповести позицията си утре - 20.11.2009 г.

http://www.podkrepa-varna.org/index.php?m=news_stat&stat=news&news=547

 

По повод работното облекло прегледайте това писмо-указания на Министерството на финансите в т.17 (По разходен § 10-13 ) !