Една мечта в нощта умира,
една душа с мрака се слива.
Стичат се сълза подир сълза
ах, зьащо е толкоз черна нощта.

Викове и крясъци,
пронизват адската тъма,
черна болка със
свойта пелерина прегръща града.

Но нима не ще настъпи утро ,
нима не ще ни угрее успивката на деня
и в забързания ад
да се роди нова мечта!