Рождения ден на шефа или как станах майстор на спорта

И така... ден двадесет и трети от първия месец на новата европейска година. Рожден ден, не какъв да е, а кръгла годишнина, и не на кой да е, а на шефа...:)
Как подобно нещо може да обедини един екип - лесно(ще кажете вие) - да, да, ама не... Избор на подарък - колкото хора - толкова идеи :) На края изборът е сторен - со благо, со кротце, со кьотек ... Купихме и китка - нали е дама - редно е някак си.  И сега притихнали, чакаме да се появи ТЯ - избранницата на съдбата, за да можем с усмивки на лицaтa да и кажем от все сърце - Честито!!!
Протокола е безупречен, всичко е спазено, людете потъркват ръце в очакване на вечерния запой...
И тук ударихме греда.... Запоят беше заменен с леk боулинг. УРА... :)
Ура, ама аз това животно съм го виждал само в речника на чуждите думи в българския език и преди години по телевизора. До сега колкото покани съм имал - все съм успявал да ги отбия - я съм уморен, я не съм на кеф...страх чеовече...
Но увлечен от всенародният ентусиазъм се оказах на пътеката. Както си му е реда - веднага ми намъкнаха на краката едни плавници - без тях не се играело... и ми тикнаха едно гюле в ръката. То ако само с това се минаваше, добре, но се оказа, че видиш ли - топките имали различна тежест, различни отвори за пръстите и даже цветове - поне с последното нямах много проблем - различавам ги.
Нека игрите започнат.. Ми.. започнаха - първият замахнал иии... 'страйк'(научих нов термин), аз съм втори - няма проблем - замах, пускане(май си навехнах един пръст) и гледай ти - чудо - търкул, търкул - в левия канал. Никой не се е родил научен. Затресе ме и спортна злоба(или просто съм седнал на нещо вибриращо - не видях). Втори опит - перфектен, хубав замах, без наранявания, леко плъзгане на топкаtа и ... десния канал. Викам си - то явно от мен човек няма да стане, поне една бира да си взема. А то, след първите глъtки като тръгна.... заредиха се успехи... В един скромен момент водех класацията с прекрасен резултат:) И тогава разбрах - Всичко е от значение, но ето това е най-важното!!!