Иди си!

Не ме харесваш? Трябва ли да страдам?
Да сложа край на моите мечти?
Или да се обърна и да те забравя,
да спра да те обичам аз...почти?!

Не ме ли искаш? Няма да ти преча!
Какво мислиш за мен - кажи ,а не мълчи!
Не ме обичаш? Трябва ли да плача,
щом сълзи няма в моите очи?

Не ме желаеш? Мисля,че е ясно,
щом дори отбягваш моето лице!
Сърцето ми - то бие толкоз бясно,
а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?

 Недей да идваш вече в съня ми
и устните ми жадно да целуваш,
а после празен да е пак деня ми,
а ти във вените ми да бушуваш!

Иди си, като приливна вълна-
брегът за мъничко целунала...
Иди си, като есенна слана-
цветът докоснала и в рана го превърнала!

 Иди си от сърцето ми ранено!
От мислите ми си иди!
В душата ми, докрай изпепелена
недей да ровиш с пръсти зли!