Когато болката разкъсва ти сърцето-
ти от всички чувстваш се предаден,
а мъката помрачава ти лицето-
сякаш от Бога си забравен.

Ти хубавото в живота забравяш.
И вместо да потърсиш цяр,
ти другите за всичко обвиняваш
и от човек превръщаш се в звяр.

А колко лесно можеше да бъде,
ако болката в сърцето не тръни!
Вместо да се ровиш в чужди грешки
ти всичко лошо забрави и се усмихни!