Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Не ме харесваш? Трябва ли да страдам? Да сложа край на моите мечти? Или да се обърна и да те забравя, да спра да те обичам аз...почти?! Не ме ли искаш? Няма да ти преча! Какво мислиш мен - кажи ,а не мълчи! Не ме обичаш? Трябва ли да плача, щом сълзи няма в моите очи? Не ме желаеш? Мисля,че е ясно, щом дори отбягваш моето лице! Сърцето ми - то бие толкоз бясно, а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?
Недей да идваш вече в съня ми ...
Черна пръст в ръце, човек с половин сърце. Усмивки и сълзи, преплитат се в забарзаните дни. Безмълвен стон, роден от тишината, кънти умиращо в душата. Потънали в слепота, вървим срещу мрачна тъмнина. Даваме любов поднаем, живеем с любов назаем. Крадем щастие и радост, подаряваме горчива сладост. Копнеем за всички истини, но обичаме да чуваме лъжи. Зад аромат от парфюм и тъмен грим, образа си крием и дълбоко спим... Догарящи ...
Когато болката разкъсва ти сърцето- ти от всички чувстваш се предаден, а мъката помрачава ти лицето- сякаш от Бога си забравен.
Ти хубавото в живота забравяш. И вместо да потърсиш цяр, ти другите за всичко обвиняваш и от човек превръщаш се в звяр.
А колко лесно можеше да бъде, ако болката в сърцето не тръни! Вместо да се ровиш в чужди грешки ти всичко лошо забрави и се усмихни!
Мога ли да си заповядам на сърцето, като сляпо то само избира?! И колкото и да си спомням, че не трябва сълзи и болка до безкрай побира. Мога ли да си заповядам на сърцето? Да лъжа него или себе си, не зная... Да му кажа да не трепка бурно когато казвам му, че идва края! Мога ли да си заповядам на сърцето да обича този, който аз му кажа?! До болка впити в мен са иглите на забрава. На теб, любов, или на себе си да ...