Рим - столицата на Света!- 2 част

21 февруари 2006, 09:48 Публикувано в Туризъм | 1 коментара , 4608 прочита
Категории: Нещата от живота, Забавление
Ключови думи: арагорн, пътешествия, рим
Летим със старичък "Ту 154". До тогава това беше най-големия самолет с който съм летял. И е естествено - предишните ми полети бяха на едно друсащо като Трабант "Ан"-че!

Тук е мястото да кажа няколко добри думи за българските пилоти - хвала на тЪкЪви пилоти! По-натам ще разберете защо...:)

Та, летим си ние - отдолу се редят пасторални картини- появи се зеленина, селца, по-големи градове,облаци, слънце, спокойствие...

В мига, когато самолета се отлепи от пистата на аерогарата, сякаш там останаха всичките ми грижи, тревоги за бъдещето, лошо настроение и стрес.

Отдолу се появи някакво море, после бряг. След известно време стюардесите предупредиха, че трябва да затегнем коланите и че ще кацнем по разписание на летището във "Фиумичино".



 Кацнахме благополучно.

Когато застанах на изхода на самолета ме лъхна топъл ветрец, а красотата на залязващото слънце добави необходимото за да може този миг да остане незабравим за мен.

Влязохме в сградата на летището, пред сградата на което софийското изглеждаше като схлупена циганска къщурка. / За да добиете представа за какво иде реч можете да направите на този адрес виртуална обиколка на комплекса : http://www.adr.it/shoppingxp/index.asp?language=ita&intro=no /

Видях две опашки, над едната от които пишеше EU, а над другата- Non EU. Естествено се наредих на втората, която вървеше бавно като българска песен от Македония.

Полицаят само ме погледна и ми удари печат за влизане без да ме разпитва за каквото и да било. Или съм изглеждал благонадежден, или пък визата ми- за посещение, свързано с културата, му е вдъхнало такова.

Взех си багажа, който изглеждаше непипнат от митничарите и се отправих към изхода, където ме чакаше човек от холдинга, предвидливо написал на един лист името на фирмата, която ме командирова.

Запознахме се, учуди се че съм минал толкова бързо през паспортния контрол. Тръгнахме към паркинга, където ни чакаше чисто ново Фиат Пунто /на около две седмици/, в което се натоварихме и потеглихме към Рим.

На изхода на аерогарата, Сашо/който беше приятен усмихнат мъж на около 40/влезе в ролята си на екскурзовод и ми каза, че статуята на Леонардо да Винчи, която е символът на летището е на български скулптор. Което веднага ме изпълни с национална гордост!:))

Ще се поровя за да намеря снимка на статуята и ще я сложа тук.

След пътуване по някаква аутострада навлязохме в града.

Първото нещо, което ми направи впечатление бяха палмите, чистотата и красивите сгради, върху които вече бяха светнали първите реклами.

Навлязохме в центъра на града и спряхме пред хотела, в който щях да отседна. Хотелът се казва се Пикадили и изглежда така.


 Разбрахме се със Сашо да се настаня и към 19,30ч. да ме чака пред хотела за да ходим на вечеря.

Стаята не беше нищо особено, ако изключим лукса. А си представете и какво впечатление ми е направила, при положение, че до преди няколко часа се шпитках из гладната и настръхнала от студ София.;)

Между другото, единственото нещо, което не ми хареса в италианските хотели е надутия до край климатик - тия хора явно си нямат "Електроснабдяване"...

     Предишна             Следваща